|
|
|
| 15 Февруари 12, 14:48
|
| ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ |
|
|
ПРОЕКТ
14 февруари 2012 г.
ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Раздел І
Предмет на закона
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осигуряване
правото на образование.
(2) Законът урежда и обществените отношения, свързани с устройството, функциите,
организацията, управлението и финансирането в системата на предучилищното и
училищното образование.
(3) За обществените отношения, свързани с професионалното образование и
обучение, които не са уредени в този закон, се прилага Законът за професионалното
образование и обучение.
Чл. 2. (1) Системата на предучилищното и училищното образование включва
участниците в образователния процес и институциите, както и отношенията и връзките
между тях за постигане целите на образованието.
(2) Участниците в образователния процес са децата, учениците и педагогическите
специалисти.
(3) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование са
детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и
специализираните обслужващи звена.
(4) Участниците в образователния процес и институциите партнират с родителите,
общините и с други заинтересовани страни.
Раздел ІІ
Принципи в системата на предучилищното и училищното образование
Чл. 3. Образованието е национален приоритет и се гарантира чрез прилагането на
следните принципи:
1. ориентираност към интереса и към мотивацията на детето и на ученика, към
възрастовите и социалните промени в живота му;
2. равен достъп и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик;
3. равнопоставеност и недопускане на дискриминация;
4. съхраняване на етнокултурното многообразие;
5. иновативност в педагогическите практики;
6. качество на образованието;
7. автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и
децентрализация;
8. системност, аналитичност, прозрачност и предвидимост на образователните
политики;
9. диалогичност и ангажираност на държавата, общините, неправителствените
организации, бизнеса, гражданите и другите заинтересовани страни.2
Чл. 4. Държавата провежда образователна политика спрямо българите, живеещи
извън територията на Република България, и осигурява условия за пълноценното им
интегриране в българската образователна система.
Раздел ІІІ
Цели на предучилищното и училищното образование
Чл. 5. Основните цели на предучилищното и училищното образование са:
1. интелектуално, емоционално, социално, морално и физическо развитие и подкрепа
на всяко дете и всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и
интересите му;
2. придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и
професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности;
3. придобиване на компетентности за прилагане на принципите на образованието за
устойчиво развитие;
4. ранно откриване и насърчаване развитието и реализацията на силните страни изаложбите на всяко дете и всеки ученик;
5. формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот;
6. придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на
демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи;
7. формиране на национално и гражданско самосъзнание и на толерантност и
уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност
на всеки гражданин;
8. познаване на националните, европейските и глобалните културни ценности и
традиции;
9. придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите и
правилата, които произтичат от европейската интеграция.
Чл. 6. Системата на предучилищното и училищното образование осигурява условия
за:
1. подготовка на децата за училище;
2. придобиване на основно и средно образование и/или на професионална
квалификация;
3. валидиране на знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално
обучение и чрез информално учене.
Раздел ІV
Право на образованиеЧл. 7. Всеки има право на образование и може да повишава образованието и
квалификацията си чрез учене през целия живот.
Чл. 8. (1) Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с
начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето.
(2) Училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст
и започва от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 7-годишна
възраст на детето.
(3) По преценка на родителя училищното образование може да започне и от учебната
година с начало в годината на навършване на 6-годишна възраст на детето. 3
(4) За деца, които трябва да постъпят в I клас, но здравословното им състояние не
позволява това, училищното образование може да се отложи с една учебна година по
желание на родителя и след решение на екипа за подкрепа за личностно развитие.
Чл. 9. (1) Задължителното предучилищно и училищно образование в държавните и в
общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците.
(2) Училищното образование в държавните и в общинските училища е безплатно и
след задължителната училищна възраст за:
1. българските граждани;
2. гражданите на друга държава членка;
3. гражданите на трети страни:
а) с разрешено постоянно пребиваване в страната;
б) приети по актове на Министерския съвет;
в) приети по международен договор, в който този въпрос е уреден;г) за които това е предвидено в специален закон.
(3) Правото на безплатно образование се упражнява, като не се заплащат такси за
обучението, осигурявано със средства от държавния бюджет, и се ползва безплатно
материалната база за обучение и за развитие на интересите и способностите на децата и
учениците.
(4) Извън случаите по ал. 2, граждани на трети страни, навършили задължителната
училищна възраст, се обучават в държавните и в общинските училища срещу заплащане на
такси, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 10. (1) За осъществяване на задължителното предучилищно и училищно
образование на децата и учениците, както и за училищното образование на учениците по чл.
9, ал. 2 частните детски градини и частните училища получават държавна субсидия при
условията и по реда на този закон.
(2) Извън финансираните от държавата дейности частните детски градини и частните
училища може да извършват дейности срещу заплащане на такси.
Чл. 11. (1) Предучилищното и училищното образование в Република България е
светско.
(2) В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска
налагането на идеологически и/или религиозни доктрини.
Чл. 12. (1) Всеки гражданин упражнява правото си на образование съобразно своите
предпочитания и възможности в детска градина или в училище по негов избор, доколкото в
този закон и подзаконовите актове по прилагането му не е предвидено друго.
(2) Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните
родители, а за непълнолетните - от учениците, със съгласието на техните родители.
Глава втора
ЕЗИК В СИСТЕМАТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИНОТО
ОБРАЗОВАНИЕ
Чл. 13. (1) Официалният език в системата на предучилищното и училищното
образование е българският.
(2) Предучилищното и училищното образование се осъществят на български език, с
изключение на случаите, предвидени в този закон. 4
(3) В училищата, в които се изучава интензивно чужд език, учебни предмети може да
се изучават на чужд език в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния
план.
(4) Изучаването и използването на българския език в системата на предучилищното и
училищното образование е право и задължение на всеки български гражданин.
(5) Учениците, за които българският език не е майчин, имат право да изучават и
майчиния си език при условията и по реда на този закон.
Чл. 14. (1) На децата и учениците в системата на предучилищното и училищното
образование се осигуряват условия за усвояване на български език.
(2) Усвояването на българския книжовен език е задължително за всички деца и
ученици, които се обучават в институциите в системата на предучилищното и училищното
образование.
(3) Усвояването на българския книжовен език се свързва с изисквания към устната и
към писмената реч.
Чл. 15. Усвояването на българския език се осъществява в процеса на предучилищното
и училищното образование чрез:
1. обучение по образователното направление и по учебния предмет „Български език
и литература”;
2. обучение по останалите образователни направления и учебни предмети, по които
обучението се осъществява на български език;
3. процеса на комуникация в институциите от системата на предучилищното и
училищното образование.
Чл. 16. За децата и учениците, за които българският език не е майчин, се създават
допълнителни условия за усвояването му с цел подпомагане на образователната интеграция.
Чл. 17. На пребиваващите в страната ученици в задължителна училищна възраст,
чиито родители са граждани на другите държави членки и упражняват трудова дейност на
територията на Република България, се осигурява безплатно обучение по български език,
както и обучение по майчин език и култура в сътрудничество с държавите по произход при
условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за организацията на
дейностите в институциите.
Чл. 18. Усвояването на българския език се изразява в:
1. овладяване на знанията и уменията и прилагане на компетентностите, определени с
държавния образователен стандарт за предучилищното образование по образователно
направление "Български език и литература";
2. овладяване на знанията и уменията и прилагане на компетентностите, определени с
държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка по учебния предмет
„Български език и литература”;
3. спазване на книжовноезиковите норми в учебните часове по всички учебни
предмети, при дейностите по различните образователни направления, в които обучението се
осъществява на български език, както и в заниманията по интереси;
4. спазване на книжовноезиковите норми в системата на предучилищното и
училищното образование при общуването на педагогическите специалисти с децата и
учениците.
Чл. 19. С изключение на учебния предмет "Чужд език", на учебния предмет "Майчин
език" и на учебните предмети, които се изучават на чужд език, учителите са длъжни да
преподават на български език и да подпомагат децата и учениците при овладяването и
прилагането на книжовноезиковите му норми.5
Чл. 20. (1) Овладяването и прилагането на книжовноезиковите норми на българския
език от учениците е обект на проверка и оценка от учителя в учебните часове по учебния
предмет „Български език и литература”.
(2) Степента на усвояване на българския книжовен език от учениците се установява
чрез националните външни оценявания.
(3) Спазването на книжовноезиковите норми в системата на предучилищното и
училищното образование се съблюдава от педагогическите специалисти.
Чл. 21. Учебниците, учебните книжки и учебните помагала, с изключение на
учебниците и учебните помагала по учебния предмет "Чужд език", по учебния предмет
"Майчин език" и по учебните предмети, които се изучават на чужд език, се съставят по
начин, който осигурява условия за усвояване на книжовноезиковите норми на българския
език.
Глава трета
ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ
Чл. 22. (1) Държавните образователни стандарти са съвкупност от задължителни
изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както
и за условията и процесите за тяхното постигане.
(2) Държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и
училищното образование са за:
1. предучилищното образование;
2. общообразователната подготовка;
3. профилираната подготовка;
4. придобиването на квалификация по професия;
5. учебния план;
6. оценяването на резултатите от обучението на учениците;
7. приобщаващото образование;
8. гражданското, здравното и интеркултурното образование;
9. информацията и документите;
10. институциите;
11. физическата среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за
личностно развитие;
12. учебниците, учебните книжки и учебните помагала;
13. статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти;
14. управлението на качеството в институциите;
15. инспектирането на детските градини и училищата;
16. финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда;
17. организацията на дейностите в институциите.
(3) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 1.-6., т. 9, 10, 12, 13, 14, 15 се
приемат с наредби на министъра на образованието, младежта и науката.
(4) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 7 се приема с наредба на
министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на
здравеопазването, с министъра на труда и социалната политика, с министъра на културата,
министъра на физическото възпитание и спорта и министъра на правосъдието.
(5) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 8 се приема с наредба на
министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на
здравеопазването и с министъра на вътрешните работи. 6
(6) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 11 се приема с наредба на
министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на
здравеопазването и с министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(7) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 16 се приема с наредба на
министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на труда и
социалната политика и с министъра на финансите.
(8) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 17 се приема с наредба на
министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на физическото
възпитание и спорта и министъра на културата.
Чл. 23. (1) Държавните образователни стандарти по чл. 22, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 и
Националната квалификационна рамка се синхронизират в частта й за предучилищното и
училищното образование.
(2) Националната квалификационна рамка се разработва въз основа на Европейската
квалификационна рамка, приема се от Министерския съвет и съдържа компетентностите
като резултат от ученето за всяко ниво на образователната система.
(3) Националната квалификационна рамка има за цел да подпомогне мобилността на
гражданите, като осигури условия за прозрачност на придобитото образование и
квалификации и улесни признаването на резултатите от формалното образование, от
неформалното обучение и от информалното учене.
Глава четвърта
ИНСТИТУЦИИ В СИСТЕМАТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО
ОБРАЗОВАНИЕ
Раздел I
Определения и статут
Чл. 24. (1) Детската градина е институция в системата на предучилищното и
училищното образование, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца
от 3-годишна възраст до постъпването им в I клас и се осигурява подготовката им за
училище в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното
образование.
(2) При условията и по реда на този закон в детската градина може да се приемат за
отглеждане, възпитание и обучение и деца на 2-годишна възраст.
(3) В детската градина може да се разкриват яслени групи за отглеждане на деца от
10-месечна до 3-годишна възраст.
(4) Децата, постъпили в яслени групи в детските градини, се отглеждат при условия и
по ред, определени от министъра на здравеопазването.
Чл. 25. (1) Училището е институция в системата на предучилищното и училищното
образование, в която се обучават, възпитават и социализират ученици и се осигуряват
условия за завършване на клас и етап и/или за придобиване на степен на образование. В
определените в този закон случаи училището осигурява и условия за придобиване на
професионална квалификация.
(2) Училището може да извършва и задължителното предучилищно образование на
децата при условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищнотобразование. 7
Чл. 26. (1) Центърът за подкрепа за личностно развитие е институция в системата на
предучилищното и училищното образование, в която се организират дейности, подкрепящи
приобщаването, обучението, възпитанието, и се осъществява кариерно ориентиране и
консултиране на децата и учениците.
(2) Центърът за подкрепа за личностно развитие не осигурява завършването на клас и
етап и придобиването на степен на образование и/или на професионална квалификация.
Чл. 27. Специализираните обслужващи звена са институции за изпълнението и
популяризирането на дейности, свързани с реализиране на образователните политики и с
информационно-техническото осигуряване на системата на предучилищното и училищното
образование.
Чл. 28. (1) Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно
развитие осъществяват своята дейност въз основа на принципа на автономията и в
съответствие с нормативните актове.
(2) Автономията на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за
личностно развитие се изразява в правото им:
1. да определят свои политики за развитието си в съответствие със законите на
страната;
2. да уреждат устройството и дейността си в правилник в съответствие с този закон и
подзаконовите актове по прилагането му;
3. да избират организацията, методите и средствата на обучение за осигуряване на
качествено образование;
4. да определят свои символи и ритуали в съответствие с принципите на
националната идентичност и култура;
5. да участват в национални и международни програми и проекти, подпомагащи
дейности в областта на образованието.
(3) Автономията на училищата включва и правото да определят профилите и
професиите, както и самостоятелно да определят учебните предмети и да разработват
учебните програми в случаите, предвидени в този закон.
Чл. 29. (1) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование
са юридически лица.
(2) С изключение на частните детски градини и частните училища, институциите
придобиват качеството юридическо лице от деня на обнародване на акта за откриването им в
„Държавен вестник” освен ако в него не е предвидено друго.
(3) Частните детски градини и частните училища придобиват качеството на
юридическо лице при условията и по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите
лица с нестопанска цел, на Закона за кооперациите или на законодателството на друга
държава членка.
Чл. 30. (1) Имената на детските градини и училищата са свързани с имена на хора,
исторически събития, открития от различни области на човешкото познание, творения на
природата и обществото и др. и трябва да са обществено приемливи.
(2) Наименованието на училището, освен име, включва и означение на вида му по чл.
36, ал. 2 и 3, чл. 37, ал. 3, чл. 43, ал. 1 и чл. 46, ал. 2.
(3) Наименованието на частните детски градини и частните училища включва и
означението „частна”, „частно”.
(4) Наименованието на училището може да включва и означение за основния профил,
професия или специализираната подготовка, по които то провежда обучение.
(5) Наименованието на училища с чуждоезиков профил може да включваи
означението „езиково”, „езикова”, както и указание за основния чужд език, по който се
провежда обучение. 8
Чл. 31. Наименованието на центъра за подкрепа за личностно развитие и
специализираното обслужващо звено съдържа име и указание за предмета на дейност.
Чл. 32. (1) Наименованието на детската градина, училището, центъра за подкрепа за
личностно развитие и специализираното обслужващо звено се изписва на български
книжовен език
(2) Наименованието на детската градина, училището, центъра за подкрепа за
личностно развитие и специализираното обслужващо звено трябва да отговаря на истината,
да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала.
Чл. 33. (1) Седалището на детската градина, училището, центъра за подкрепа за
личностно развитие и специализираното обслужващо звено е населеното място, където се
намира неговото управление.
(2) Официалният адрес на детската градина, училището, центъра за подкрепа за
личностно развитие и специализираното обслужващо звено е адресът, на който се намира
управлението на институцията. Официалният адрес трябва да съвпада с адреса на някоя от
сградите, в която се осъществява образователният процес или съответно дейността.
Чл. 34. (1) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование
притежават обикновен собствен печат, а държавните и общинските училища по чл. 36, ал. 2,
т. 3 и 5 и печат с изображение на държавния герб.
(2) Печатът с изображение на държавния герб се полага само върху документитепосочени в държавния образователен стандарт за информацията и документите.
(3) Печат с изображение на държавния герб върху документите по ал. 1, издавани от
частните училища, се полага в съответните регионални управления на образованието при
условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за информацията и
документите.
Раздел II
Видове институции
Чл. 35. Детските градини са държавни, общински и частни.
Чл. 36. (1) Училищата, с изключение на духовните, са държавни, общински и частни.
(2) Според етапа или степента на образование училищата са:
1. начални (І-ІV клас включително);
2. основни (І-VІІ клас включително);
3. гимназии (VІІІ-ХІІ клас включително);
4. обединени (І-Х клас включително);
5. средни (І-ХІІ включително).
(3) Според съдържанието на подготовката гимназиите по ал. 1, т. 3 са:
1. профилирани гимназии;
2. професионални гимназии.
(4) Според формата на обучение училищата са дневни и вечерни (сменни).
(5) Алинеи 2 и 3 не се прилагат за:
1. специалните училища;
3. училищата към местата за лишаване от свобода;
4. вечерните училища;
5. специализираните училища.
Чл. 37. (1) Според вида на подготовката училищата са общи и специализирани.
(2) Специализирани са училища за подготовка на кадри в областта на спорта,
изкуствата, културата и за нуждите на религиозните институции.
(3) Специализираните училища са: 9
1. спортни училища (V-ХІІ клас включително)
2. училища по културата (І-ХІІ или VІІІ-ХІІ клас включително)
3. училища по изкуствата (І-ХІІ или VІІІ-ХІІ клас включително)
4. духовни училища (VІІІ-ХІІ клас включително).
Чл. 38. (1) Центровете за подкрепа за личностно развитие са общински.
(2) Специализираните обслужващи звена са държавни.
Чл. 39. Духовни са училищата, разкрити по искане на вероизповедания, регистрирани
при условията и по реда на Закона за вероизповеданията. В тях може да се обучават ученици,
придобили основно образование.
Чл. 40. (1) Държавните институции в системата на предучилищното и училищното
образование се финансират от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството наобразованието, младежта и науката или на друго министерство или ведомство.
(2) Общинските институции в системата на предучилищното и училищното
образование се финансират чрез бюджета на общините.
(3) Частните институции в системата на предучилищното и училищното образование
се финансират при условията и по реда на закона, по който са учредени. Те получават и
средства от държавния бюджет при условията и по реда на този закон.
Чл. 41. (1) Държавни са детските градини към Министерството на отбраната, които са
предназначени за отглеждане, възпитание, социализация и обучение на деца на
военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната.
(2) Държавни училища са:
1. специалните училища;
2. българските училища в чужбина;
3. училищата към местата за лишаване от свобода;
4. училищата по изкуствата и по културата;
5. училищата, създадени по силата на международен договор, в който този въпрос е
уреден.
(3) Държавни са и спортните училища, определени по критерии, при условия и по
ред, установени в Закона за физическото възпитание и спорта.
(4) Детските градини и училищата, извън посочените в ал. 1, 2 и 3 са общински.
Чл. 42. Частни са детските градини и училищата, които се учредяват от физически
и/или юридически лица като търговски дружества, юридически лица с нестопанска цел или
кооперации или като дружества по законодателството на държава членка. Частните детски
градини и училища осъществяват дейността си след получаване на разрешение от
министъра на образованието, младежта и науката при условията и по реда на този закон.
Чл. 43. (1) Специалните училища са:
1. за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания – увреден слух или
нарушено зрение;
2. възпитателни училища интернати;
3. социално-педагогически интернати.
(2) Специалните училища са от интернатен тип с целодневна организация на учебния
ден, осигурено хранене и дейности на общежитие.
(3) В специалните училища се провежда обучение за завършване на клас и за
придобиване на основно и средно образование. В специалните училища се осигурява и
обучение за придобиване на професионална квалификация.
(4) В специалните училища по ал. 1, т. 1 може да се осъществява профилирана
подготовка. 10
(5) В специалните училища по ал. 1, т. 1 може да се организира и провежда и
задължителна предучилищна подготовка на деца със сензорни увреждания – увреден слух
или нарушено зрение, преди постъпването им в І клас.
(6) Възпитателните училища интернати са за обучение на ученици, извършили
противообществени прояви.
(7) Социално-педагогическите интернати са за обучение на ученици, които нямат
подходящи условия за живот в семейството си, лишени са от родителски грижи и надзор,
извършили са или съществуват предпоставки да извършат противообществени прояви.
Чл. 44. (1) Училищата в местата за лишаване от свобода се откриват за обучение на
лица, лишени от свобода при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) В училищата по ал. 1 се организира и провежда обучение за придобиване на
основно и средно образование. В тях може да се извършва и обучение за придобиване на
професионална квалификация.
Чл. 45. Българските училища в чужбина се създават и осъществяват дейността си на
територията на друга държава в съответствие с този закон и при условията на международни
договори, по които Република България е страна.
Чл. 46. (1) С изключение на вечерните училища, всички училища в системата на
предучилищното и училищното образование се откриват като дневни. При условията и по
реда на този закон в тях може да се организират всички форми на обучение.
(2) Вечерни са училищата, в които се организира обучение във вечерна форма за
лица, навършили 16 години, а в случаите, предвидени в този закон – и за лица, навършили 14
години. Вечерните училища може да организират и самостоятелна и индивидуална форма на
обучение.
(3) Във вечерните училища се организира обучение за придобиване на основно и
средно образование и/или на професионална квалификация.
Чл. 47. (1) Всички училища осигуряват общообразователна подготовка.
(2) Обединените училища може да осигуряват и професионална подготовка.
(3) Средните училища осигуряват общообразователна подготовка и профилирана
подготовка и/или професионална подготовка.
(4) Профилираните гимназии осигуряват общообразователна подготовка и
профилирана подготовка.
(5) Професионалните гимназии осигуряват общообразователна подготвка и
професионална подготовка.
Чл. 48. (1) Спортните училища осигуряват общообразователна подготовка и
специализирана подготовка в областта на спорта, а в средната степен на образование – и
професионална подготовка в професионално направление „Спорт”.
(2) Училищата по културата осигуряват общообразователна подготовка,
специализирана подготовка в областта на културата и профилирана подготовка.
(3) Училищата по изкуствата осигуряват общообразователна подготовка,
специализирана подготовка в областта на изкуствата и професионална подготовка в
съответните професионални направления.
(4) Духовните училища осигуряват общообразователна подготовка и специализирана
подготовка в съответното вероизповедание. Духовните училища може да осигуряват и
професионална подготовка в професионално направление „Религия”.
Чл. 49. (1) Центровете за подкрепа за личностно развитие според дейността си са за:
1. развитие на интересите, способностите, компетентностите и изявата в областта на
науките, технологиите, изкуствата и спорта;
2. кариерно ориентиране и консултиране; 11
3. диагностична, рехабилитационна или корекционно-възпитателна работа с деца и
ученици;
4. ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности
и с хронични заболявания;
5. педагогическа и психологическа грижа;
6. прилагане на програми за подпомагане и обучение за семействата на децата с
увреждания.
(2) Центрове за подкрепа за личностно развитие са и ученическите общежития.
(3) Центровете за подкрепа за личностно развитие могат да извършват една или
няколко от дейностите по ал. 1 и 2.
(4) Устройството и дейността на центровете за подкрепа за личностно развитие се
уреждат в правилници, издадени от съответния общински съвет.
Чл. 50. (1) Специализираните обслужващи звена са за:
1. изследователска и информационна дейност;
2. организационна и методическа дейност;
3. организиране на квалификационни дейности и обучения за педагогическите
специалисти;
4. дейности по организиране, подготовка и провеждане на вътрешно и външно
оценяване и по участие в международни изследвания, свързани с предучилищното и
училищното образование;
5. дейности по управление на международни програми;
6. дейности по съхраняване и развитие на образователното дело.
(2) Специализираните обслужващи звена може да извършват една или няколко от
дейностите по ал. 1.
(3) Устройството и дейността на специализираните обслужващи звена се уреждат в
правилници, издадени от министъра на образованието, младежта и науката.
Раздел ІІІ
Средищни и защитени училища
Чл. 51. (1) Средищно училище е общинско училище по чл. 36, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5,
което се намира в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна
община, където се обучават учениците от населените места, в които няма училище.
(2) За учениците по ал. 1 се осигурява:
1. транспорт;
2. целодневна организация на учебния ден;
3. обедно хранене, организирано в помещения в съответствие с държавния
образователен стандарт за физическата среда на детските градини, училищата и центровете
за подкрепа за личностно развитие.
(3) Средищните училища са включените в списък, приет с акт на Министерския съвет
по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на решение
на съответния общински съвет и обнародван в „Държавен вестник”. Списъкът се актуализира
ежегодно до 1 ноември.
(4) Критериите за включване в списъка по ал. 3 се определят с акт на Министерския
съвет.
Чл. 52. (1) Защитено училище е училище, закриването на което би довело до
нарушаване на достъпа до образование.
(2) Защитените училища не може да бъдат закривани. 12
(3) Защитените училища са включените в списък, приет с акт на Министерския съвет
и обнародван в „Държавен вестник”. Списъкът се актуализира ежегодно до 1 ноември.
(4) Критериите за определяне на защитени училища се приемат с акт на
Министерския съвет и са свързани с обективни географски и демографски фактори,
наличието на пътна инфраструктура, отдалечеността и капацитета на най-близкото друго
училище.
(5) Защитено училище, което отговаря и на критериите за средищно училище, се
включва и в списъка по чл. 51, ал. 3.
Глава пета
ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ
Раздел І
Общи разпоредби
Чл. 53. Предучилищното образование полага основите за учене през целия живот,
като осигурява познавателното, езиковото, социалното и емоционалното развитие на децата,
отчитайки значението на играта в процеса на ученето.
Чл. 54. Предучилищното образование се осъществява от детските градини, а
задължителното предучилищно образование - и от училищата при условията и по реда на
държавния образователен стандарт за предучилищното образование и на държавнияобразователен стандарт за физическата среда.
Раздел ІІ
Постъпване и преместване в детската градина
Чл. 55. (1) Децата постъпват в детската градина не по-рано от учебната година, която
започва в годината на навършване на 3-годишната им възраст.
(2) Децата може да постъпят в детската градина и при навършени 2 години към
началото на учебната година по преценка на родителя и при наличие на свободни места.
(3) В яслените групи в детската градина може да постъпват деца от 10-месечна до 3-
годишна възраст.
(4) Постъпването на децата в детската градина се осъществява целогодишно.
Чл. 56. Децата в държавните, общинските и частните детски градини може да се
преместват в други детски градини през цялата учебна година при наличие на свободни
места.
Чл. 57. (1) Условията и редът за записване, отписване и преместване в общинските
детски градини се определят с наредба на общинския съвет, а за държавните детски градини
– с акт на министъра на отбраната.
(2) Записването и отписването на децата в частните детски градини се извършва при
условията и по реда, определени от детската градина и в договора за обучение.
Чл. 58. (1) Броят на групите и броят на децата в група в държавните и общинските
детски градини се определят от директора на детската градина съгласувано с педагогическия
съвет, в съответствие с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите,
нормиране и заплащане на труда, с държавния образователен стандарт за физическата среда
на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, с
държавния образователен стандарт за приобщаващото образование и с държавния
образователен стандарт за предучилищното образование. 13
(2) Броят на групите и броят на децата в група в частните детски градини се определят
в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда на детските
градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.
(3) Свободни места в детската градина са местата, в рамките на определения брой по
ал. 1 и 2, които са останали незаети след записване на всички желаещи деца към определен
момент.
Чл. 59. Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и в случаите, в които
задължителното предучилищно образование се осъществява от училище.
Раздел IIІ
Организация на предучилищното образование
Чл. 60. (1) Предучилищното образование се организира в групи според възрастта на
децата.
(2) Сформирането на групите по ал. 1 се определя в държавния образователен
стандарт за предучилищното образование.
Чл. 61. (1) Предучилищното образование се организира в учебни години.
(2) Учебната година в предучилищното образование започва на 15 септември и е с
продължителност 12 месеца. В случай че 15 септември е почивен ден, тя започва на първия
следващ работен ден.
(3) Учебната година включва учебно и неучебно време.
Чл. 62. (1) Учебното време през учебната година е в периода от 15 септември до 31
май на следващата календарна година.
(2) Учебното време през учебната година се организира в учебни дни.
(3) Учебното време в учебния ден се организира в педагогически ситуации. Броят и
продължителността на педагогическите ситуации се определят в държавния образователен
стандарт за предучилищното образование
Чл. 63. (1) Педагогическото взаимодействие в предучилищното образование се
организира в основни и в допълнителни форми.
(2) Педагогическата ситуация е основна форма на педагогическо взаимодействие.
(3) Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие са дейности, които се
организират от учителя на групата извън планираните педагогически ситуации, съобразно
потребностите и интересите на децата.
Чл. 64. В неучебните дни се провеждат само допълнителни форми на педагогическо
взаимодействие.
Чл. 65. Дейностите в предучилищното образование се осъществяват при целодневна
или полудневна организация при условия и по ред, определени в държавния образователен
стандарт за предучилищното образование, както и в съответствие с държавния образователен
стандарт за физическата среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за
личностно развитие и с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.
Чл. 66. В детските градини може да се организират почасови, съботно-неделни и
сезонни занимания като допълнителна услуга по отглеждане на децата по желание на
родителите и при условия и по ред, определени в наредба на общинския съвет. Раздел IV
Съдържание на предучилищното образование14
Чл. 67. (1) Предучилищната подготовка е съвкупност от компетентности – знания,
умения и отношения, които детето трябва да притежава в края на предучилищното
образование и които са необходими за успешното му преминаване към училищното
образование.
(2) Компетентностите по ал. 1 се определят с държавния образователен стандарт за
предучилищното образование.
Чл. 68. (1) Процесът на предучилищно образование е подчинен на прилагането на
педагогическа система, която е част от стратегията за развитието на детската градина или
училището, което извършва задължително предучилищно образование, и отговаря на
изискванията на държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
(2) Педагогическата система е цялостна концепция за развитието на детето с подходи
и форми на педагогическо взаимодействие, подчинени на обща цел.
Чл. 69. (1) В процеса на предучилищното образование се осъществява обучение по
образователните направления, определени в държавния образователен стандарт за
предучилищното образование.
(2) Компетентностите на децата като очаквани резултати от обучението и
възпитанието по всяко образователно направление за всяка група по чл. 60 се конкретизират
в програма за предучилищна подготовка.
(3) Програмата по ал. 2 се утвърждава от министъра на образованието, младежта и
науката.
Чл. 70. В края на предучилищното образование се издава удостоверение за завършена предучилищна подготовка по реда, определен в държавния образователен
стандарт за предучилищното образование.
Глава шеста
УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ
Раздел I
Видове училищно образование
Чл. 71. (1) Според степента училищното образование е основно и средно.
(2) Обучението за придобиване на основно образование се осъществява от I до VII
клас включително в два етапа, както следва:
1. начален – от I до IV клас включително, и
2. прогимназиален – от V до VII клас включително.
(3) Обучението за придобиване на средно образование се осъществява от VIII до XII
клас включително в два етапа, както следва:
1. първи гимназиален – от VIII до Х клас включително, и
2. втори гимназиален – от ХI до ХII клас включително.
Чл. 72. (1) Според подготовката училищното образование е общо, профилирано и
професионално.
(2) Общо образование се осъществява в основната степен чрез обучение за
придобиване на общообразователната и разширената подготовка.
(3) Профилираното образование се осъществява в средната степен чрез
общообразователната и разширената подготовка - в първи гимназиален етап, и чрез
общообразователната и профилираната подготовка – във втори гимназиален етап, където
може да се осъществява и чрез разширената подготовка. 15
(4) Професионалното образование се осъществява в средната степен - в първи и във
втори гимназиален етап, чрез общообразователната и професионалната подготовка. То може
да се допълва и чрез разширената подготовка.
Раздел II
Училищна подготовка. Съдържание на училищната подготовка.
Чл. 73. (1) Училищната подготовка е съвкупност от компетентности – знания, умения
и отношения, необходими за успешното преминаване на ученика в следващ клас, етап и/или
степен на образование.
(2) Според съдържанието си училищната подготовка е общообразователна,
разширена, профилирана, професионална и допълнителна. В специализираните училища се
осигурява и придобиването на специализирана подготовка.
(3) Училищната подготовка се придобива чрез обучение по учебни предмети или
модули, а допълнителната подготовка - и чрез обучение или дейности в други форми.
Чл. 74. (1) В процеса на училищното образование може да се изучават и учебните
предмети „Майчин език”, „Хореография”, както и „Чужд език”, извън посочените чужди
езици в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка и в
държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.
(2) В процеса на училищното образование религиите се изучават в исторически,
философски и културен план. Изучаването на религиите може да се осъществява чрез
учебното съдържание на различни учебни предмети и чрез учебния предмет „Религия”.
(3) В процеса на училищното образование може да се изучават и учебни предмети от
областта на гражданското, здравното и интеркултурното образование и на образованието за
устойчиво развитие, като разширяват и допълват съдържание, което присъства интегрирано в
други учебни предмети.
(4) В специалните училища за ученици със сензорни увреждания извън видовете
подготовка по чл. 73, ал. 2 се провежда и задължително обучение по специални учебни
предмети.
(5) Учебните предмети по ал. 1, 2 и 4 се изучават по учебни програми, утвърдени от
министъра на образованието, младежта и науката. Учебните програми определят и броя
учебни часове за изучаването им.
Чл. 75. (1) Общообразователната подготовка обхваща следните групи ключови
компетентности:
1. Компетентности в областта на българския език
2. Умения за общуване на чужди езици
3. Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните
науки и на технологиите
4. Дигитална компетентност
5. Умения за учене
6. Социални и граждански компетентности
7. Инициативност и предприемчивост
8. Културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество
9. Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот.
(2) Общообразователната подготовка се придобива чрез изучаването на
общообразователни учебни предмети, групирани по културно-образователни области.
(3) Целите, съдържанието и характеристиките на общообразователната подготовка,
както и общообразователните учебни предмети и културно-образователните области по ал. 2
се определят с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка. 16
Чл. 76. (1) Въз основа на държавния образователен стандарт за общообразователната
подготовка министърът на образованието, младежта и науката утвърждава учебни програми
по всеки общообразователен учебен предмет за всеки клас, в които се конкретизират
компетентностите на учениците като очаквани резултати от обучението.
(2) Учебните програми по учебния предмет „Чужд език” в двата гимназиални етапа на
средно образование се утвърждават по нива в съответствие с Общата европейска езикова
рамка.
Чл. 77. (1) За учениците, които се обучават по индивидуални учебни планове, сеутвърждават индивидуални учебни програми въз основа на учебните програми по чл. 76.
(2) Индивидуалните учебни програми се утвърждават от директора по предложение на
екипа за подкрепа за личностно развитие.
(3) Структурата, условията и редът за утвърждаване на индивидуалните учебни
програми се определят в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.
Чл. 78. (1) Общообразователната подготовка в основната степен на образование е
еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи
общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях,
определени в държавния образователен стандарт за учебния план.
(2) Изключения от ал. 1 се допускат за вечерната, задочната и индивидуалната форма на
обучение, както и за обучението в спортните училища, в училищата по изкуствата и в
училищата в местата за лишаване от свобода.
Чл. 79. (1) Общообразователната подготовка в средната степен на образование се
придобива чрез изучаване на общообразователни учебни предмети.
(2) Разпределението на общообразователните предмети по ал. 1 по класове, както и
броят на учебните часове за изучаването на всеки от тях за всеки клас и етап от средната
степен се определя в рамкови учебни планове, утвърдени в зависимост от вида на
образованието и според спецификата и формата на обучението.
(3) Рамковите учебни планове по ал. 2 се определят с държавния образователен
стандарт за учебния план.
(4) За осъществяване на общообразователната подготовка в езиковите гимназии най-
малко три учебни предмета извън учебния предмет „Чужд език” и в IX, и в X клас се
изучават на чужд език.
Чл. 80. (1) Разширената подготовка обхваща компетентности, които развиват и
усъвършенстват отделни компетентности от общообразователната подготовка.
(2) Разширената подготовка се придобива чрез изучаване на общообразователни учебни
предмети по чл. 75, ал. 2, предвидени за изучаване в процеса на училищното образование,
както и на учебни предмети по чл. 74.
(3) Учебните предмети, чрез които се придобива разширената подготовка в
конкретното училище, се определят в училищния учебен план в зависимост от интересите на
учениците и възможностите на училището.
(4) Съдържанието на разширената подготовка по съответния учебен предмет за
съответния клас, с изключение на учебните предмети по чл. 74, ал. 1 и 2, се определя в
учебни програми, утвърдени от директора на училището.
Чл. 81. (1) Профилираната подготовка обхваща задълбочени компетентности в даден
профил, определени в държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.
(2) Профилът е комплекс от профилиращи учебни предмети, два от които се определят
в държавния образователен стандарт по ал. 1, а останалите се определят от училището с
училищните учебни планове и са едни и същи за ХІ и ХІІ клас.
(3) Профилите са:
1. Чужди езици; 17
2. Хуманитарни науки;
3. Обществени науки;
4. География и икономика;
5. Компютърни науки;
6. Предприемачески;
7. Математически;
8. Природни науки;
9. Изобразително изкуство;
10. Музика;
11. Спорт.
(4) Профилираната подготовка се придобива във втори гимназиален етап на средното
образование чрез изучаване на профилиращите учебни предмети, включени в съответния
профил.
(5) Всеки профилиращ учебен предмет се състои от задължителни и избираеми
модули. Модулът е самостоятелно обособена част от съответния профилиращ учебен
предмет.
(6) Задължителните модули по всеки профилиращ учебен предмет се определят в
държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.
(7) Въз основа на държавния образователен стандарт за профилираната подготовка
министърът на образованието, младежта и науката утвърждава учебни програми за
задължителните модули.
(8) Чрез избираемите модули се придобиват компетентности, определени в учебни
програми, утвърдени от директора на училището. Учебните програми може да се разработват
в сътрудничество с висши училища.
(9) Целите, съдържанието и характеристиките на профилираната подготовка, както и
условията за определяне на профилиращите предмети се уреждат с държавния образователен
стандарт за профилираната подготовка.
Чл. 82. (1) Професионалната подготовка обхваща компетентности, необходими за
придобиване на професионална квалификация, както и за придобиване на правоспособност
за професии, упражняването на които изисква такава, включително и за упражняване на
регулирани професии.
(2) Професионалната подготовка осигурява постигането на държавния образователен
стандарт за придобиването на квалификация по професия в двата гимназиални етапа на
средната степен на образование.
(3) Професионалната подготовка за всяка професия е обща, отраслова, специфична,
разширена и включва обучение по теория и практика на професията.
(4) Целите, съдържанието и характеристиките на видовете професионална подготовка
се определят в Закона за професионалното образование и обучение.
Чл. 83. (1) Допълнителната подготовка обхваща компетентности, отговарящи на
интересите на учениците и подкрепящи развитието на заложбите им.
(2) Учебните предмети, модулите и дейностите, чрез които се придобива
допълнителната подготовка, се предлагат от училището в зависимост от възможностите му,
избират се от учениците според интересите им и се определят в училищните учебни планове.
(3) Съдържанието на допълнителната подготовка, с изключение на учебните предмети
по чл. 74, ал. 1 и 2, се определя в учебни програми, утвърдени от директора на училището.
Чл. 84. (1) Специализираната подготовка се придобива в специализираните училища
чрез обучение съответно в областта на спорта, на културата или нна изкуството или чрез
религиозното обучение. 18
(2) Специализираната подготовка се придобива чрез изучаването на специализирани
учебни предмети, определени в съответния типов учебен план, утвърден от министъра на
образованието, младежта и науката.
(3) Съдържанието на специализираната подготовка по съответния специализиран
учебен предмет за всеки клас се определя в учебни програми, утвърдени от:
1. министъра на културата – за училищата по изкуствата и по културата;
2. министъра на физическото възпитание и спорта – за спортните училища.
(4) Съдържанието на специализираната подготовка по специализираните учебни
предмети за религиозното обучение в съответното вероизповедание в духовните училища се
определя в учебни програми, утвърдени при условия и по ред, определени от
вероизповеданието.
Раздел ІІІ
Учебен план
Чл. 85. (1) Учебният план разпределя учебното време между учебните предмети или
модули за придобиване на училищната подготовка.
(2) Структурата на учебния план обхваща три раздела:
1. раздел А – задължителни учебни часове;
2. раздел Б – избираеми учебни часове;
3. раздел В – факултативни учебни часове.
(3) Учебният план на специалните училища за ученици със сензорни увреждания
включва и раздел Г – учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни
предмети.
Чл. 86. (1) В задължителните учебни часове се осъществява обучение за придобиване
на общообразователната подготовка, а в професионалните гимназии и в паралелките за
професионална подготовка - и общата професионална подготовка.
(2) В спортните училища и в училищата по изкуствата обучението за придобиване на
специализираната подготовка може да се осъществява и в задължителните учебни часове,
вместо учебните предмети „Физическо възпитание и спорт”, „Музика” или съответно
„Изобразително изкуство”.
Чл. 87. (1) В избираемите учебни часове се осъществява обучение за придобиване на
разширената подготовка, профилираната подготовка и/или отрасловата, специфичната и
разширената професионална подготовка, както и специализираната подготовка.
(2) В избираемите учебни часове може да се изучават и учебните предмети по чл. 74.
Чл. 88. Във факултативните учебни часове се осъществява обучение за придобиване на
допълнителната подготовка.
Чл. 89. (1) Държавният образователен стандарт за учебния план определя рамкови
учебни планове по етапи или степени на образование в зависимост от вида на образованието
и спецификата и формите на обучението.
(2) Рамковият учебен план съдържа:
1. броя на учебните седмици по класове;
2. наименованията на учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А,
групирани по културно-образователните области;
3. седмичния и годишния брой на учебните часове, определени за изучаването на всеки
от учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А, по класове, етапи и степени
на образование;
4. общия седмичен и годишен брой на избираемите учебни часове в раздел Б;
5. максималния седмичен и годишен брой на факултативните учебни часове в раздел В. 19
(3) Рамковите учебни планове, които разпределят учебното време за учебните предмети
или модули от професионалната подготовка, не включват седмичния брой учебни часове по
ал. 2, т. 3, 4 и 5 за изучаване на тези предмети.
Чл. 90. (1) Извън часовете по чл. 85, ал. 2 и 3, в учебния план се включва за всеки клас
за всяка учебна седмица и по един учебен час за организиране и провеждане на спортни
дейности на открито, както и по един учебен час на класа.
(2) Часът на класа се използва за допълнително обучение за придобиване на социални
умения, за действия при аварии, бедствия и катастрофи, по безопасност на движението по
пътищата, за здравословен начин на живот и др.
(3) Обучението и дейностите по ал. 1 може да се осъществяват в блок от часове в
зависимост от проблематиката и от потребностите на учениците от паралелката.
Чл. 91. (1) Въз основа на рамковия учебен план по чл. 89, ал. 2 и 3 министърът на
образованието, младежта и науката утвърждава типови учебни планове по специалности от
професии – за професионална подготовка.
(2) Типовият учебен план по ал. 1 определя учебните предмети или модули от
отрасловата и специфичната професионална подготовка и броя на учебните часове,
определени за тяхното изучаване по класове, етапи и степени.
Чл. 92. (1) Всяко училище въз основа на съответния рамков или типов учебен план
разработва училищен учебен план съобразно интересите на учениците и възможности си.
(2) Училищният учебен план се утвърждава по паралелки за всяка учебна година,
освен в случаите, предвидени в държавния образователен стандарт за учебния план.
(3) Училищният учебен план се утвърждава със заповед на директора и не може да се
променя през учебната година.
Чл. 93. (1) За ученици със специални образователни потребности, както и за
учениците в индивидуална форма на обучение, въз основа на училищния учебен план се
разработва индивидуален учебен план, който се утвърждава със заповед на директора.
Индивидуалният учебен план за учениците със сензорни увреждания може да включва и
раздел Г – учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни предмети.
(2) Индивидуалният учебен план се разработва за учебна година, с изключение на
случаите, предвидени в държавния образователен стандарт за учебния план.
(3) Индивидуалният учебен план може да определя разпределение на учебното време
по един или по повече учебни предмети, което е различно от рамковия, типовия и
училищния учебен план.
(4) Индивидуалният учебен план на учениците със специални образователни
потребности може да съдържа само част от учебните предмети, определени в рамковия,
типовия или в училищния учебен план.
(5) За обучението по всеки предмет от индивидуалния учебен план екипът за подкрепа
за личностно развитие разработва индивидуална учебна програма, която се утвърждава от
директора на училището.
(6) Индивидуалната учебна програма по ал. 5 за учениците със специални
образователни потребности се разработва въз основа на рамкови изисквания, определени в
държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.
Чл. 94. Структурата на училищните и на индивидуалните учебни планове, както иусловията и редът за тяхното утвърждаване се определят с държавния образователен
стандарт за учебния план, а на индивидуалните учебни планове за учениците по чл. 93, ал. 1
– и с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.
Чл. 95. (1) Всеки има право да завърши определен клас по училищния учебен план, по
който е започнал да се обучава в същото училище.
(2) Лицата, прекъснали обучението си, продължават по училищния учебен план, 20
действащ през учебната година, от която обучението продължава.
Раздел ІV
Организационни форми
Чл. 96. (1) Училищното образование се организира в последователни класове.
(2) Класовете се означават с римски цифри във възходящ ред.
(3) Продължителността на обучението в един клас е една учебна година за всички
форми на обучение, с изключение на случаите, предвидени в този закон за индивидуалната и
самостоятелната форма на обучение.
Чл. 97. (1) В зависимост от броя на учениците класовете в присъствените форми на
обучение се разделят на паралелки.
(2) Паралелките от един клас се обозначават с буквите на българската азбука, които се
поставят след номера на класа.
(3) В зависимост от особеностите на учебния предмет или модул паралелката може да
се дели на групи или да се организират сборни групи от различни паралелки от един клас или
от различни класове.
(4) За децата и учениците със специални образователни потребности, които се
обучават интегрирано в паралелка по индивидуален учебен план, може да се организира
обучение в отделна група в зависимост от индивидуалните им потребности.
(5) При условията на този закон за ученик от паралелка може да се организира и
индивидуално обучение по отделен учебен предмет или модул.
Чл. 98. (1) Условията и редът за определяне броя на паралелките в училището, броя
на учениците в тях, деленето на паралелките на групи се определят съответно с държавния
образователен стандарт за финансиране на институциите, нормиране и заплащане на труда
, както и за организиране на индивидуално обучение на ученик от паралелка се определят
съответно с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите, нормиране
и заплащане на труда.
Раздел V
Учебно и неучебно време
Чл. 99. (1) Училищното образование се организира в учебни години.
(2) Учебната година включва учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни
часове, както и ваканции.
(3) Учебната година е с продължителност 12 месеца и започва на 15 септември, а в
спортните училища – на 1 септември. В случай че 15 септември е почивен ден, тя започва на
първия следващ работен ден.
(4) Броят на учебни седмици в една учебна година и разпределението им по класове се
определят в държавния образователен стандарт за учебния план.
(5) Учебните срокове и тяхната продължителност, продължителността на учебната
седмица, продължителността на учебните часове, както и ваканциите се определят в
държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в институциите.
Чл. 100. (1) Организацията на учебния ден е полудневна и целодневна. Държавата
създава условия за разширяване на възможностите за целодневна организация на учебния
ден.
(2) Училището организира целодневна организация на учебния ден за учениците в
класовете от основната степен при желание на родителите.(3) Организацията на учебния ден в спортните училища се определя от министъра на
физическото възпитание и спорта.
(4) Условията и редът за организиране и провеждане на полудневната и целодневната
организация на учебния ден се определят в държавния образователен стандарт за
организация на дейностите в институциите.
Чл. 101. (1) Учебният ден включва учебни часове и почивки между тях.
(2) Продължителността на учебните часове и почивките между тях се определят в
държавния образователен стандарт за организация на дейностите в институциите.
(3) Общият брой задължителни и избираеми учебни часове за една учебна седмица не
може да е по-малко от 22 и повече от 32.
(4) Конкретният брой задължителни и избираеми учебни часове по класове се
определя в държавния образователен стандарт за учебния план.
Чл. 102. (1) За всяка учебна година министърът на образованието, младежта и науката
определя със заповед:
1. началото и края на ваканциите с изключение на лятната;
2. неучебните дни;
3. началото и края на втория учебен срок.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава преди началото на учебната година.
(3) За всяка учебна година директорите на спортните училища въз основа на
държавния спортен календар и на училищния учебен план определят със заповед времето за
учебно-тренировъчни и оздравителни лагери и за спортно-състезателна дейност.
Чл. 103. (1) Учебни дни може да се определят за неучебни или неучебни дни за
учебни със заповед на министъра на образованието, младежта и науката.
(2) В случай на разместване на почивните дни през годината на основание чл. 154, ал.
2 от Кодекса на труда, обявените почивни дни са неучебни за учениците, съответно
обявените работни дни са учебни освен когато учениците са във ваканция.
(3) В случай на извънредни или непредвидени обстоятелства или за деня на честване
на празника на общината кметът на общината, след уведомяване на началника на
регионалното управление на образованието, може да обявява до три учебни дни за неучебни
в една учебна година за училища на територията на общината.
(4) За организиране на училищни и/или спортни празници директорът на училището,
след решение на педагогическия съвет, може да обявява до три учебни дни в една учебна
година за неучебни, но присъствени, за което уведомява началника на регионалното
управление на образованието.
(5) Неучебни са и дните, в които образователният процес в училището е временно
преустановен по задължително предписание на компетентен орган, определен в нормативен
акт.
Раздел VІ
Форми на обучение
Чл. 104. (1) Формите на обучение са дневна, вечерна, задочна, индивидуална,
самостоятелната, дистанционна и комбинирана.
(2) Училищното обучение се осъществява в дневна форма освен в случаите,
предвидени в този раздел.
(3) Индивидуална, самостоятелна, задочна и дистанционна форма може да се
организират само от училище, което провежда обучение в дневна или във вечерна форма.
(4) Ученикът не може да се обучава в две или повече форми на обучение
едновременно. 22
Чл. 105. (1) Формата на обучение се избира от ученика, при условията на чл. 12, ал. 2
и при спазване изискванията на този закон.
(2) Формата на обучение се препоръчва от екипа за подкрепа за личностно развитие
за:
1. ученик в задължителна училищна възраст, по-възрастен с повече от три години от
останалите ученици в класа;
2. лице, навършило 16 години, което постъпва за първи път в училище;
3. лице, прекъснало обучението си за повече от три последователни учебни години;
4. лице, което не може успешно да завърши един и същи клас повече от три учебни
години.
(3) Препоръката по ал. 2 се изготвя след оценка на потребностите от обучение на
лицето и при осигуряване на защита на интересите на останалите ученици от паралелката.
Чл. 106. (1) Обучението в дневна, вечерна и задочна форма се организира в паралелки
и групи.
(2) Обучението в самостоятелната и в индивидуалната форма се организира за отделен
ученик.
(3) Обучението в комбинираната форма се организира в паралелки и в групи, а за
отделни учебни предмети – за отделен ученик.
(4) Обучението в дистанционната форма може да се организира в групи от ученици от
един и същи клас или за отделен ученик.
Чл. 107. (1) Във вечерна форма може да се обучават само лица, навършили 16 години.
(2) По изключение във вечерните училища може да се приемат и лица, навършили 14
години, които поради семейни или социални причини не могат да се обучават в дневна
форма.
(3) Обучението във вечерна форма се провежда по училищен учебен план, разработен
въз основа на съответния рамков учебен план за вечерна форма.
Чл. 108. (1) В задочна форма може да се обучават само лица, навършили 16 години.
(2) Задочната форма на обучение включва учебни часове, самостоятелна подготовка и
полагане на изпити за определяне на годишна оценка по учебните предмети от училищния
учебен план.
(3) Обучението в задочна форма се провежда по училищен учебен план, разработен
въз основа на съответния рамков учебен план за задочна форма.
Чл. 109. (1) В индивидуална форма може да се обучават:
1. ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ,
издаден от лекарска консултативна комисия, не могат да се обучават в присъствена форма за
повече от 30 последователни учебни дни;
2. ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове
обучението си за един или повече класове;
3. ученици с изявени дарби;
4. ученици със специални образователни потребности;
5. учениците в случаите по чл. 105, ал. 2.
(2) В индивидуална форма не се допуска обучение за завършване на повече от два
класа в една учебна година.
(3) Индивидуалната форма включва индивидуални учебни часове и текущо оценяване
или изпити за определяне на срочна или годишна оценка.
(4) Обучението се осъществява по индивидуален учебен план по чл. 93.
(5) Индивидуалните учебни часове се провеждат в училището. В случаите по ал. 1,
т. 1, когато ученикът не може да посещава училището, учебните часове се организират в
домашни или болнични условия. 23
(6) Когато ученикът е настанен в болница извън населеното място, в което е
училището му, индивидуалните учебни часове се организират от училище, определено след
консултация с родителя от началника на съответното регионално управление на
образованието, на чиято територия се намира болницата.
Чл. 110. (1) В самостоятелна форма може да се обучават:
1. ученици в задължителна училищна възраст, които по здравословни причини,
удостоверени с медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия (ЛКК),
териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), детска експертна лекарска комисия
(ДЕЛК) или от националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), не могат да се обучават в
дневна форма;
2. ученици с изявени дарби;
3. лица, навършили 16 години;
(2) Самостоятелна форма на обучение не мо |
|
вестник ТИЧА 
