|
|
|
| 08 Септември 11, 10:07
|
| Р. Радушев: “Тази година нещата се пообъркаха |
|
|
Тъй както беше обявявано в устни разговори и посочено в отпечатаната в нашия вестник покана, на 2 септември, петък, точно в обявения час 17,30 прилично много хора за такова неофициално събрание – 38 на брой – бяха вече в залата на старата община във Велики Преслав. Само 6 минути по-късно и при вече присъстващи (без записващия) 48 души, председателят на преславската земеделска кооперация Румен Радушев най-културно и любезно беше поканен да вземе думата. “Отзовах се на поканата – бяха неговите първи думи – единствено защото във вестника, който няколко месеца бълва срещу кооперацията, има съобщение да дойдат всички заинтересовани лица за изясняване състоянието на кооперацията.” …И за изясняване на възможностите ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМОТО ОТ НЕЯ до 2011 г. включително – пише още в текста, поместен в несправедливо или поне пресилено укорявания вестник “Тича”. Коректно е обаче да се каже, че изчерпателно и вярно или не, г-н Радушев говори дълго и по двете тези важни и единствени точки от естествено наложилия се дневен ред на почти импровизираното събрание, което нямаше ръководство, председател или протоколчик. Впрочем един по-подробен и безпристрастен вариант на този вестникарски материал, базиран на записки с диктофон и на ръка, може да изпълни ролята на протокол, стига някой да има полза от това при цялата опасност от ново обвинение за бълване на вестника срещу кооперацията. Още в началото председателят Радушев прикани тези от присъстващите в залата, които още не са напуснали кооперацията, да вдигнат ръка. След като се видя това, което се очакваше – че те са единици, Радушев продължи: “Това, което ви интересува, е материалната част. Отговарям, че да, рента за 2011 г., който е бил в кооперацията, ще получи.” Без да оставя време за разсъждения какво точно значат тези думи, той продължи по въпроса кога би трябвало да се раздаде рентата, която е “дължима, но не до 30 септември, края на стопанската година, както вие (не посочи и с поглед дори точно кои – бел. ред.) неграмотно се опитвате да обясните на хората”. По един трети засегнат от него момент г-н Радушев сигурно е прав. Става дума за оплаквания, че искащи рентата си в натура били изгонени от стопанския двор на кооперацията. На събранието нейният председател цитира член 11 от договора за съвместна дейност: “Собственици, желаещи да получат натурално рентно заплащане, до 31 декември на действащата стопанска година подават молби в управлението на кооперацията”. Питам колко от вас са подали такива молби и са били върнати. След това в продължение на много минути с културното си поведение под формата на почти пълно мълчание присъстващите осигуриха на г-н Радушев комфорта да изнесе в разбираем мрачен тон нещо като информационно-емоционална лекция с ясен на моменти обвинителен характер. Отначало може би не без известно основание като мото беше препоръчано искащите да не четат договорите тъй, както дяволът чете евангелието. След като обясни нагледно какво е дялов капитал, г-н Радушев цитира устава на кооперацията в текста му, че един дялов капитал се изплаща в рамките от 3 до 5 години. “Кое е лошото в момента за кооперацията в Преслав? Това, че така както тръгна с вашето – не казвам засега поголовно, но стихийно – излизане със земята си, на кооперацията вие оставяте задълженията. Кои са те? Не са пет, не са десет милиона, както се говори из града, не са и два милиона. Основно задълженията ни са към Пощенската банка по отношение на техника, която сме взели на лизинг. Срокът на възстановяване на този лизинг е до 2020 г. Всеки месец ние плащаме по 3 800 лева. Лошото е, че в момента банката е уплашена. Вчера имахме последен разговор, тя е обезпокоена от това, което става с излизането със земя от кооперацията… Какво би последвало? Когато няма земя, няма оборотни средства от реколта и следва разпродажба на това, което сме взели на лизинг, а после и разпродажба на имотите, за да получат кредиторите своите искания към кооперацията.” По-нататък председателят Радушев посочи и още плащания – за торове, препарати и семена. На “Пестицид” 200 000 лева за 100 тона тор; смеските на “Протеини” за кравите… “Досега практиката беше жънем, продаваме и се разплащаме. Тази година нещата се пообъркаха от гледна точка на това, че с появата на новия съдружник в работата “Кристера” някои се уплашиха, а и по други съображения скочиха и поискаха да им се даде това, което би следвало да получат след като се прибере реколтата. Извинявайте, но царевицата е още в полето. Не обиждам никого, но тази обстановка на изостряне на отношенията с кредиторите се отразява негативно на кооперацията.” Много от присъстващите обаче се обидиха и залата показа това с характерен ропот, когато председателят на изглежда разпадащата се земеделска кооперация „Преслав” се опита да внуши, че те са виновни за невижданото „такова разпиляване на всичко, което е съградено”. Към края си изложението на г-н Радушев придоби вида на емоционално-информационна изповед. Съдия-изпълнителят ми отрови живота – сподели председателят на силно задлъжнялата кооперация. Що не бяхме единни да излезем и да направим жива верига – с укор попита той. А съдия-изпълнителят ме изхвърли навън и ме заплаши, че ще ме закара до полицията с вериги. Много неща мога да кажа какво наследих. Задълженията, които получи ръководството през 2006 г., бяха твърде големи и не можахме да ги стопим. Не можахме да подновим техниката, защото новата струва 10 – 20 пъти повече от старата… За да подменим парка взехме на лизинг техника, която ни е необходима. Г-н Радушев обеща да направи всичко възможно за изплащане на дължимата рента след прибиране на реколтата, както и да се бори да не изчезне дяловият капитал. “Тежко и болно ми е, приключи той, че тук присъстващи излязоха със земята си. Очаквах много повече съдействие и помощи, но… много сеирджии. Това е, на въпроси няма да отговарям, смятам, че бях изчерпателен… Колегата пише старателно, за да няма преиначаване на думи. Ако имате въпроси, задайте му ги, аз не възразявам. В този вестник, в който аз и кооперацията сме постоянно оплюти, да излязат с отворен материал.” (? – възкл. на ред.) Все пак въпросите – повечето критични и даже гневни – бяха зададени на Румен Радушев преди той да напусне залата. Имаше и реплики, една от които няколко пъти се цитира на събранието и след него: “Никой не бяга от хубавото.” Една жена, която постепенно стана център на внимание – казва се Валя Енева – взе задълго думата, обвини г-н Радушев, че не казва цялата истина за задълженията на кооперацията, говори за неспазен ред на уведомяване и за това, че той в качеството си на председател е подчинен на член-кооператорите, а не обратното. Г-жа Енева ребром попита председателя за търга, проведен същия ден за продажбата на стопанския двор в Миланово – един обект под наложена възбрана в полза на взискателя (тоест на този, комуто кооперацията е длъжник). Възбраната е от 29 юли, председателят е уведомен за нея, а укорът на г-жа Енева беше, че г-н Радушев скри за този случай, не спомена за него дори на днешната среща, премълча също и за продажбата на ниви на търг. Тя изнесе пред присъстващите число по число и справка за задълженията на кооперацията към 31 декември 2010 г., които възлизали на 1, 513 милиона лева. Но подробности по тези теми – евентуално в следващ материал. Старателно записва и „оплюва” Веселин Йорданов |
|
вестник ТИЧА 
