|
|
|
| 28 Април 11, 15:12
|
| Американка от Преслав съветва в книга как да бъдем щастливи |
|
|
В края на 1990 г. най-близките на една малка българка отпразнували нейния трети рожден ден в Америка само месец, след като пресекли Стария континент и Атлантическия океан. Сега родителите й, които за малко са отново в България, казват, че дъщеря им Радостина е споделила трудностите на емигрантския живот, който за семейството й започвал далеко от Преслав - родния град на бащата и на дъщерята, както и на сина Младен, стъпил на американска земя 7-годишен. Момичето нямало как да не вижда и усеща неволите при всекидневните усилия за изграждане на нов дом и за създаване на по-добри условия на живот за нея и брат й. През настоящата година Радостина завършва реномирания университет Джордж Мейсън - с гордост споделят не само майката Крася и бащата Станимир, но също нейните маминка и дядо, живеещи в Преслав. И допълват, че сега, когато студентката едновременно учи, стажува и работи почасово, се е захванала да осъществи и една от детските си мечти – чрез използване силата на словото и печата да помага на хората. Писателството е част от фамилната традиция – това интересно твърдение звучи малко загадъчно, но се изяснява в писмена рецензия от представителката на George Mason University Виктория Арнолд, която посочва, че Радостина Стойчева завършва в престижното учебно заведение Public Relations – приблизително или изцяло това, което сега в България е пиар (от PR), толкова модерната специалност Връзки с обществеността. Споменава се, че “ на тригодишна възраст Стойчева заедно със семейството си напуска родния си град Преслав малко след краха на комунизма и емигрира в Манасас, щата Вирджиния”.
“Стойчева знаеше – продължава Виктория Арнолд от универсистета Джордж Мейсън, че трябва да остави следа и тя го прави благодарение на любовта към писането. Като дете е писала книжки за кучета и котки, които могат да говорят, а също и за приключенията на Хъкълбери Фин… Ние можем да премахнем страха от общуването, като се научим да изразяваме себе си без притеснение, като чувстваме думите, които използваме, като знаем как думите въздействат на другите хора и върху самите нас… Писането е част от семейната традиция – обръща поглед далеко на изток към Преслав В. Арнолд: Бабата на Стойчева пише в български вестници. Нейната баба винаги й е казвала, че тя ще стане писател, но Радостина никога не си е помисляла, че има за това реален шанс, докато не е започнала да учи за комуникации и за тяхната голяма роля в нашия живот. Следвайки стъпките на баба си, Радостина преодоляла страха си, защото писането й е оценено от нейното семейство.”
Накрая текстът посочва, че между училището, стажа и работата, тази студентка пише книга, self-help book, озаглавена “How to Be Happy and Talk About It” (“Как да бъдем щастливи и да говорим за това”) Изразена е увереност, че Радостина е готова да доминира с писане в САЩ и България и “ние трябва да задържим вниманието си върху книгата”.
А баба си Радостина Стойчева нарича маминка. Тя е известната в Преслав учителка и общественичка Маринка Стойчева, сега пенсионерка, която и на преклонна възраст продължава да отстоява включително и с писане активна гражданска позиция.
Веселин Йорданов
|
|
вестник ТИЧА 
