|
|
|
| 24 Февруари 11, 15:11
|
| “Ще ни дадете ли рентата |
| Сряда, 16 февруари. В централния клуб на пенсионера по време на едно стихийно и същевременно културно събрание Румен Атанасов – председател на контролния съвет в ЗК “Преслав” – град Велики Преслав се мъчи да отговори на импровизирано, но обикновено уместно зададени въпроси от недоволни собственици на внесена земя. Ето основни моменти от разговора, по време на който понякога не се разбираше кой какво говори при най-важното питане защо не дават рентата. |
Жена: Защо не я давате? През миналата две и десета реколтата беше добра, Румене. Имаше и жито, и царевица…
Р. Атанасов: Знаеш ли дъждовете колко объркаха работата…
Същата жена: Само в нашата кооперация ли? От дъждовете стана хубава царевица.
Р. Ат.: Колко декара бяха наводнени, не помня. Държавата плати нещо за част от загубите. Не само в нашата кооперация, също наводнени площи имаше и при Агродимекса.
Друга жена: Ама там задоволиха хората си.
Трета жена: А Данчо Спасев (Йордан Спасов – председател на кирковската кооперация – бел. ред.) пусна хората си след комбайните.
Р. Ат.: Къде са младите, колко пъти са идвали на събрание, колко млади имаме в нашата кооперация?
Жена: Както ги няма в Преслав, тъй ги няма в Кирково, в Драгоево, в Имренчево, в Ловец…
Друга Ж: Защо в Кирково можаха да намерят хора – млади, стари – да тръгнат след комбайната да събират слънчогледа. Защо Румен (Р. Радушев – председател на преславската кооперация – бел. ред.) не можа да намери и да организира хора?
Трета Ж: Щото Данчо Спасев сутрин най-напред обхожда района си и тогава сяда зад бюрото. Кога ходи Румен да види ка се сее, как се прави!…
Р. Ат.: Къде им е базата в Кирково?
Четвърта Ж: Където и да е. В Кирково и за Данчо има, и за хората му има. Нас това ни интересува.
Мъж (към Р. Атанасов): Ти знаеш ли каква голяма база имахме 10 – 20 г.? В цяла Североизточна България нямаше такава добра база…
Ж: На първо място…
Същият мъж: С голямо оборудване, с голяма работилница, с много добра техника. Всичко вървеше както трябва.
Р. Ат. се опитва да отговори.
Същият мъж: Искам да ми отговориш на един въпрос. Колко лева субсидии нашта кооперация ще вземе, че толкоз чакаме тез субсидии?
Р. Ат.: Чакай сега, за какво се дават субсидии. И по колко лева? По 20 лева на декар обработваема земя.
Мъж: Точно тъй. Колко е обработваемата земя?… (Говорят много хора, почти нищо не се разбира.)
Р. Ат.: Аз не съм виновен…
Мъж: Румен (Радушев) нищо не сее… (Пълен хаос от гласове.)
Р. Ат.: А да погледнем друг въпрос. Защо ни трябваха на нашия град две кооперации?
Жена: Субсидиите за изплащане на рентата ли се дават или рентата се получава, когато се обработят нивите, когато се получи реколта, продаде се…
Друга Ж: Колко лева заплата получава нашият председател и тез, които работят в канцелариите?
Трета Ж: Защо плащат и на счетоводителка, след като има главен счетоводител?
Четвърта Ж: Ще дадете ли рента, няма ли да дадете?
Първата Ж (към Р. Атанасов): Румене, ние не те упрекваме тебе.
Една от жените: Обещават, само обещания – октомври мина, ноември мина, декември, януари… Пет месеца само обещават. Ще ни дадете ли рента?…
|
|
вестник ТИЧА 
