Жалба
 
от група граждани на с. Златар, общ. В. Преслав, област Шумен
Господа управляващи,
Знайно е, че разковничето към успеха в работата на Общините и Кметствата е в неразривната връзка и срещи с хората и редовното отчитане пред избирателите!
Но, как стоят нещата, накратко по тези проблемни въпроси, в частност Кметство Златар, общ. В. Преслав, с многоетническо смесено население от над 1,300 жители и над 970 избиратели, най-голямото в общината и едно от първите в областта?
Своеобразен коректив и безпогрешен критерий за качеството на работата на ръководителите и тук трябва да бъде живата връзка с хората, контрола, редовното провеждане на събрания и своевременното отчитане пред избирателите. Както и работата по План-програма, предварително обсъдена и приета от населението на Общоселско събрание  и възложена за изпълнение. Но, тук тези изпитани от живота методи  на работа с избирателите са – „Персона нон-грата”.
Кмета на кметството – човек колеблив, „мек” и нерешителен, с високо самооценяване, плах  и обидчив, не понася критика. Директно отказва провеждане на събрания, приемане на План-мероприятия и отчитане пред избирателите. Поради това, че проверяващите го „отгоре” никога не са го били питали и искали това. Независимо, че тези мероприятия и организационни форми са нужни и затова предвидени в нормативните уредби. Изтекоха вече три години, но досега не е провел нито едно събрание. Казва, че има План, но избирателите не са го обсъждали и виждали „черно на бяло”. Тогава кой му е възложил тази Програма и с кого ще я изпълнява?
Нали неговия „Суверен” са неговите избиратели, които са го поставили, избрали на този пост. Той трябва да дава отчет, преди всичко пред тях.
Но, кмета въобще не го е грижа. Въпроси, абсурди, абсурди…
Какви постижения и какво могат да очакват избирателите и тези в ерархията над него от такъв кмет? Административните услуги отчасти са добри. Само пред Кметството и детската площадка се поддържа „общо-взето” приемливо.
Още стария кмет (мандат) се подготвиха условията и в началото на този мандат (кмет) се свърза допълнително водоснабдяване от Язовир „Тича”. Но канализацията в селото е стара и на главната улица през селото асфалта е разкопан на всеки 50 – 60 метра. Остава неасфалтирано с години, а често и разбити тротоари. Само това са, така да речем „екстрите”.
Но далеч недостатъчно досега е свършеното. Общата картина на селото трябва да се види, почувства и съпреживее, за да се разбере хала на селянина-мъченик. Тя е много по-голяма „трагедията” от този на гражданина от „лъскавите павета” и големите супермаркети. Тук на село нямаш избор, контрола слаб, цените по-високи. Безработицата почти във всяко семейство. Улиците и тротоарите разбити, пустеят мръсни и кални. Покрай селото и мостовете – реката, продължава изхвърлянето на боклуци и смет. Селището като че ли е „вдовишки двор”, останал без стопанин. (Последното изречение е написано на ръка – бел. ред.) Така е дори по главния път на селото, дупки и локви през повечето години. Автобусната спирка занемарена отдавна не се ползва по предназначение, без автобусно разписание, без билети.
Думата „култура на обслужване” е  непозната отдавна. Тротоара и площадката, водеща към „Търговския комплекс” са разбити и в кал. Хората се чудят къде да стъпят. Докато кмета и „собственика” на обекта си прехвърлят вината. Подпорната каменна стена пред южния вход на Прогимназията е правена-недоправена. Вече почти година стои с натъркаляни в тревата големи блокове камъни. От нея само на метри тревясал неизползваем вечно зает тротоар със стоварен незнайно откога чакъл и пясък до барчето. Нека поне снега да скрие грозната и срамна картина.
Кризата и недостатъчните средства не могат да бъдат извинителна „виза” за безхаберието, безотчетността, нехайството, слабата организация и контрол, и незадоволителните резултати.
Разбита, окрадена ограда и потрошен тротоар около и пред Здравната служба – все едно бомба са взривили „талибаните”. Стои години все така, за да доукраси „пеизажа” за пътуващите по главния път на селото. Да пишем и нареждаме ли още и още?
Но стига, най-после, че болно и мъчно ни става за родното „огнище” и село! И то все намалява и се „топи”, „топи”. При тези  условия кой „нормален-будала” ще остане тука. Ние ще млъкнем – кажете вие!
Щом не ни отговорите на писмото, което е вече честа практика. Тогава и ние ще мълчим, пък да видим докъде ще „стигнем”. И без друго така са ни „орязали”, че нямаме нито един съветник в Общинския съвет, за техен срам. Че много сме „цъфнали”.
И още едно последно. С молба за съдействие пред когото трябва, по една единствена точка с дневен ред:
Неотложно организирано провеждане с необходимия кворум на Общоселско събрание за отчитане работата за изтеклия 3-годишен мандат и приемане План-програма с мероприятия за изтичащата последна година от настоящия изборен мандат на Кметство с. Златар, общ. В. Преслав, обл. Шумен.

11.12.2010 г.           С уважение прилагаме подписите на гражданите
с. Златар
Следват изписани 28 имена, под които се чете „и  мн. много  други”