|
|
|
| 10 Февруари 11, 09:31
|
| Неприятни въпроси за кучета и хора |
|
Как общински служители гледат на проявяващи се „хуманизъм” и „безчовечност”?
Ако не те обезобрази или осакати, да те ухапе или да ти съдере дрехата куче не е и не е бивало никога никакво събитие в което и да е селище на България. Обикновено такива дребни случаи нашенецът подминава „великодушно” само с някоя псувня, понякога за по сигурно си купува инжекция, слага си я и забравя. И Йордан Митев в събота след ухапването и скъсаните дънки си купил и сложил инжекция против тетанус, но решил да не забравя какво би станало, ако не беше млад, здрав и едър мъж, а малко дете или беззащитна слаба жена.
Когато сутринта отивал към работата си в бистрото „Пазара” и си мислел разсеяно за свои си проблеми, кучето без много лай се опитало да го изненада, но младежът реагирал бързо и се отървал със скъсан крачол и кървава драскотина по крака. Майка му Невянка, управител на същото заведение, идва в него по същата „пазена” от кучето улица „Александър Стамболийски”, която е близо до детска градина, а води и към основното училище. Когато минава край номер 80, жената е винаги нащрек, защото кучето се е спускало да хапе нея и други „чужди” на тази улица. На двамата ядосани от неприятния случай им е притеснено като знаят колко слаби са контролът и изискванията към стопани на домашни кучета и колко безотговорно е отношението към бездомните на някои особено „милостиви” и „щедри”граждани. Което впрочем съвсем не е специфична черта единствено на преславския хуманизъм.
Двамата – майка и син – задават въпроси като много други хора с тази разлика, че сега го правят публично, за да могат отговорни общински служители поне малко повече да вземат присърце искащия се от тях стремеж към осигуряване на по-спокоен град и по-безопасни улици за деца и възрастни. Не е лошо също публично на тези страници да им се отговори коя общинска наредба как точно регламентира задълженията на стопани на кучета; с какви предвидени мерки се гарантира безопасността на хората; дали е редно и толкова хуманно храненето на бездомни кучета, които после като верни приятели на човека се чувстват „длъжни” да лаят и хапят останалите „безчовечни” минувачи, „чужди” за охранявания от животното терен? И ако не влиза в работата на чиновника да коментира нравствената тема за такова съмнително природолюбие, в неговата компетентност е да посочи санкциите за стопани на неконтролирани и скитащи домашни кучета. И да ги прилага!
Животното от „Стамболийски” 80 беше описано като дружелюбно, което обаче понякога става агресивно. Към „чужди” и външни лица, разбира се. Прав се оказа Данчо – портичката към двора не беше затворена, а само притворена. За едно средно умно куче тя не е пречка то да излезе свободно и „демократично” на воля. Съвсем не заради опасните кучешки зъби разумно предпочетох да не влизам в имота. Имат ли общинарите от малкия град, в който всички се познават, изградено подходящо отношение към различните особени типове собственици на подобни домашни любимци? Добре и в интерес на всички ще бъде на иначе неприятните въпроси за кучета и хора да бъде отговорено чрез нашия вестник. |
|
вестник ТИЧА 
