Реално ли е  съчетанието между високи технологии и нисък морал?

През последните дни на януари 2011 г. изглежда напълно в съзвучие с политико-психологическата атмосфера в България из улиците на  Преслав се оказа трудно да се намерят десет души, които открито и публично с имена и снимка да се съгласят да изложат във вестник “Тича” отговорите си на следните въпроси: 1. Одобрявате ли днешното използване от страна на държавните органи по сигурността на сересетата (СРС – специални разузнавателни средства) по начина, който си го представяте? 2. Смятате ли, че лично вас са ви подслушвали през последните месеци? 3. Би ли ви притеснявало, ако ви подслушват? 4. Вярвате ли, че сега в България е възможно чрез личния му мобилен телефон в джоба, без той да е включен, човек да бъде подслушван?
И така се наложи анкетата този път да бъде анонимна. Въпреки нейната непредставителност заради малкия брой запитани, отговорите на десетимата предимно мъже на средно и над средно местно интелектуално ниво като че ли доста ясно отразява една от спецификите в управлението на държавата през текущия мандат. Не, не одобрявам това нерегламентирано и на практика незаконно използване на сересетата. Така обект на подслушване могат да станат и стават неуличени в нищо сериозно  хора без всякакви престъпни намерения. Няма как да одобрявам такова драстично навлизане в личното пространство. Нали уж живеем в условията на демокрация!… С приблизително такива думи и размишления, но категорично негативно отговориха на първия въпрос 7 души. Абе повече не одобрявам, не е демократично, ама и донякъде ги разбирам тези по сигурността в държавата, защото освен че уреждат лични сметки, все пак те се борят и срещу престъпността, претегли по-прецизно отговора си единствената доста начетена и изглежда доста практична жена участничка в анкетата. Деветият се затрудни с отговора и застана в оценката си между одобрение и неодобрение за  държавното подслушване такова, каквото той си го представя. А десетият, преславянин в ранна пенсионна възраст почти гневно реагира: Чуден народ сме ний, много капризни станахме през таз демокрация! Само допреди две години плачехме, че сме съгласни да ни ограничат правата, за да имаме по-голяма сигурност и да не ни крадат, изнудват и убиват престъпниците. Аз одобрявам използването на сересетата, щото не замислям нито преврат, нито кражба, нито изневяра и не се притеснявам да бъда подслушван.
По втория въпрос отговорите бяха доста по-колебливи. Над половината от анкетираните скромно прецениха, че са  маловажни хора и надали са предизвикали интереса на отговорните за националната сигурност, ама знае ли човек, в България сега всичко е възможно… От останалите едни нямаха особени страхове и подозрения, че ги подслушват, а други двама от десетте бяха уверени, че са обект на такова внимание. Оказа се най-трудно точно да се отговори на третия въпрос – за страхове от подслушване. Не, не се притеснявам, не замислям нищо незаконно и престъпно, поне нищо сериозно. Какво, ще ме накажат или изнудват, че съм кръшнал ли, опитваха да се шегуват някои, но в крайна сметка не скриха евентуални свои опасения петима от запитаните. При другата половина обаче опасенията бяха по-силно изразени, защото “има всякакви идиоти на държавна служба. Не знаеш утре как ще използват нещо чуто от тебе!”
Отговорите на  четвъртия  въпрос в тясното пространство на преславския градски център неизненадващо показаха, че сега вярата във високите технологии и в ниския морал на високопоставени или тайнствени влиятелни лица в тайнствени структури е толкова голяма, колкото вярата в Аллаха в която и да е арабска страна. За осем от десетте анкетирани няма съмнение, че стига да говориш на някого до себе си и стига да не си му извадил батериите, и при изключен джиесем в джоба си можеш да станеш обект на сполучливо подслушване. Техническите позвания на анкетираните не достигнаха само за това да уточнят силата на гласа, за да бъде записът по-качествен от този на скандалния – истински или фалшифициран -  разговор Борисов – Танов. Един си призна, че не знае нищо по въпроса, друг не вярваше напредъкът на науката и техниката да е стигнал чак дотам. Трети, вече от вярващите, сравни днешните мобилни телефони с някогашните сътрудници на Държавна сигурност. Културен представителен мъж на средна възраст,  ангажиран в политиката и дясно ориетниран, сякаш обобщи: За съжаление, по същество нищо не се е променило през последните двайсет години у нас относно следенето на хората. Само дето доносниците на комунистическата Държавна сигурност сега са заменени с технически средства…