Без съмнение  идването на държавния глава в малкия град, съчетано с дълго подготвяното откриването на паметника “Майка България” е най-важното през годината събитие за местните граждани. Въпреки това неангажираните с предстоящата церемония не изглеждаха особено притеснени от пристигането на президента. Както в повечето селища на страната, поне в светлата част на следобеда много каспичанци не бяха си изчистили даже снега пред портите. Пред очакващия тържествено откриване паметник мемориал тази работа я свършиха около 14 часа. До самия постамент  - с гребло и лопата, а предназначеното за тържеството широко пространство – с нова модерна машина, собственост на общината. В същото време пенсионери на топло играеха в близкия клуб карти и табла, без да се вълнуват какво става навън. Час преди 16,30 – уточненото време за начало на церемонията, площадът между читалището, общинската сграда и пред паметника взе да се оживява. Пристигнаха войниците – момчета и момичета, а до тях в зрелищните си униформи и оръжия се строиха и зарепетираха от клуб “Традиция”. Униформени полицаи и други учтиви, но строги хора въведоха може би обичайните за такива случаи мерки за сигурност. Зам.-кметовете Валентин Тонев и Стоян Обретенов даваха последни наставления и уточняваха детайлите по предполагаемото протичане на събитието.
Към 16 часа отпаднаха опасенията, че президентът може и да не дойде, но се разбра, че по това време той е още някъде към Търново. Със смрачаването студът се усили. Маршовите мелодии и патриотичните песни само частично можеха да сгреят набъбващото множество и затова организаторите ги призоваха по уредбата да изчакат на закрито и на по-топло.. Една част така и направи, други, тропайки, за да се сгреят, останаха по местата си може би от интерес към зрелищната подготовка, а може би  - аз вярвам в това – и от чувството за патриотичен дълг. Чух тук-там ядливи подмятания по адрес на президента и на местната власт, но като цяло присъстващото каспичанско гражданство прояви търпение, разбиране и добронамереност.
Установих за Шумен  и за моето родно село, от четвърт век град, подобен на Каспичан, че поколенията на родените през 30-те, 40-те, а и през 50-те години на миналия век нито са наясно, нито много се интересуват от станалото през Първата световна война. Тя е била загубена от нас, на всичкото отгоре и обявена за империалистическа. Така пропагандата е дала своя плод   внуците да не знаят съдбата на дядовците си. А най-вероятно ще се окаже, смятам аз, че само през последните 4 месеца на 1916 г. в близката Добруджа са загинали над две трети от всичките 360 паднали от община Каспичан във всички войни. Май не само заради студа бяха сравнително малко присъстващите на площада каспичански пенсионери!
Добро впечатление направиха младите хора на града. Вярно е, че учениците имаха следобед  съкратени часове и междучасия, за да могат да присъстват на тържеството. Но надали в днешните времена на осъзнати права на децата някой може да ги застави да са там пряко желанието им. А те бяха! И времето ги подложи на изпитание, защото към пет часа излезе ветрец, който засили усещането за студ. 45 ученици и ученички, всеки с националното знаме в ръка вече отдавна  бяха застанали в шпалир по алеята в очакване на държавния глава. Директорът на училището г-жа Петрова, преподавателят по история Павлов, други учители и граждани насърчаваха децата в своеобразния им стоицизъм.
Габриела Добрева е много нежна и крехка седмокласничка.
- Не измръзна ли, моето момиче?
- Измръзнах. – чистосърдечно си призна момичето едва ли не с някакво чувство за вина, но без сянка на недоволство в гласа и изражението.
- Искаш ли да те сменят, ще издържиш ли още малко?
- Ще издържа. – здраво стискайки трибагреника бързо отвърна детето с тон, който те кара да чувстваш в гърдите си нещо така, все едно слушаш да изпълняват “Мила Родино” някъде на хиляди километри по повод най-голям успех на българите.
Само половин час след края на церемонията по откриването площадът беше тих и  пуст, а каспичанската “Майка България” изглеждаше напълно самотна. Но не беше. Когато приближих, забелязах да паметника младеж и момиче, и двамата с интелигентно излъчване. Били от Каспичан. Краткият ми разговор с тях беше за мене удоволствие заради уважителния начин, по който проявяваха интереса си към миналото. А в същото време зад основата на монумента две момчета – Божидар Тончев и Добромир Бориславов – се взираха в имената по мрамора, за да търсят прадядовци герои. Ще се наложи вкъщи да им помогнат в диренето.
Известната пасивност на възрастните и похвалното поведение на млади каспичанци само откроява необходимостта от този паметник. Ползата от него се подчертава и от думите на президента Първанов: Ще бъдем по-добри европейци, ако бъдем истински българи патриоти.