|
|
|
| 05 Ноември 10, 10:00
|
| Драгоевският сбор в спомени, подготовка и изпълнение |
|
Ден-два преди последната неделя на тазгодишния октомври много къщи в селото вече се готвеха усилено за големия драгоевски сбор. Едно време ставахме рано-рано сутринта, опалвахме пещта и мятахме яденето. Сега вечер го мятаме – спря за малко чистенето на къщата 74-годишната баба Минка и заедно с дядо Йордан продължиха разказа за някогашното и за по-съвременното отбелязване на традиционното събитие. Едно време правехме големи хора, свиреше най-често я салмановската, я върбишката музика. Често върбишките музиканти минаваха по къщите – те свирят, ний ги черпим и плащаме. Сега няма вече музика, няма игри и големи веселби, останаха малко сергии на центъра, а сборът е само по къщите. Чакаме утре да дойдат със семействата си дъщерята от Търново и синът от Преслав, ще посрещаме внук, внучка и правнучета, радват се старците. И сега ще направим пещена манджа, имаме пещ – обясняват те – и винаги си колим, преди агне или овца, напоследък – яре. Яхния, дробено, зеле, ориз, все в пещта допълва още драгоевски подробности баба Минка, която е от село Ловец, но е тука вече 54 г. И виното се избистри, и ракия има достатъчно, не пропусна да отбележи бай Даньо.
Значително по-младият 39-годишен Петър Петров също пази детски спомени за драгоевския сбор. Той не помни виещите се хора, а само люлките, захарните петлета, сергиите. И разказа на дядо си. Когато дядо му е бил млад, след църковната служба, пременени в най-новите си дрехи, хората се хващали на хорото, а рано следобед сядали на трапезата. Тогава се виждали с роднини, женени в други села. На сбора ставали уговорки между бъдещи сватове за женитбата на техни деца. А за други млади сборът бил място и повод за запознанства, след които често се стигало до венчавки. Сега сборът е само повод за събиране на приятели, малко носталгично отбелязва Петьо.
В средата на 90-те тогава 25-годишният Петьо станал драгоевски кмет и може да сравнява и да прецени има ли разлика при сборовете по негово време и сега. Има я – кагегоричен е младият мъж. Разликата е в настроението и нагласите. Чисто и просто не им е до сбор на драгоевчани сега, притеснени от живота, несигурността и безпаричието, не смеят да си отпуснат сърцата, не смеят да поканят гости, сборът е само едно задължение и не го чувстват като време за празнуване.
Баба Тодорка Славева Борисова е почти 77-годишна, но здрава, запазена, с висок дух и колоритен речник на местния диалект. Докато помага при дрането на закланото яре, тя разказва, че едно време, за да стане яхнията мазна, предпочитали и търсели да заколят за сбора дърти и ялови овце. Възрастните сутрин ходели на черква, като се върнели, отлюпвали пещта, сядали с гостите да се нахранят и после айде горе на мерата, ний му викаме Юрито, там музиката свири – хора, тъпан, цигулка. Баба Тодорка помни много подробности от някогашния драгоевски сбор, силните й детски впечатления не избледнянат и до днес, като я карат категорично да заяви присъщо на своя и на общия драгоевски характер: Сбора на Драгоево го правим по стара традиция. Макар че скоро наводнение ни влачи и кризата е голяма, ний сме упорити и няма да си затрием сбора.
|
|
вестник ТИЧА 
