|
|
|
| 23 Септември 10, 14:04
|
| Спазена традиция: На панаир във Върбица |
|
Тазгодишната неделя на датата 19 септември се оказва по температура един типичен августовски ден. Може би като компенсация за многото предишни дъждовни спомени от традиционния върбишки панаир, леката есенна хладина на утрото в ниското край реката бързо отстъпва на лятната жега. Тя обаче - поне до ранния следобед - е най-малката пречка за приповдигнатото панаирно настроение не само на децата, но и на големите, на цялото стълпотворение от стотици граждани и гости в централния град на Герлово. Час преди пладне конните надбягвания вече са приключили, но който иска, може да намери вънуващото усещане за нещо отдавнашно чрез емоцията и даже удоволствието по сергиите с доста полезни неща и с хиляди боклуци; по люлките; на стрелбището с въздушни пушки и с мишени орехи в станиол, тъй познати от детството на възрастните; върху модерните подобия на старото виенско колело; във вкуса и даже в мириса на незаменимата скара; в също незаменимия захарен памук…
На айван пазара от другата страна на шосето никак не е оживено. Някой друг кон или кобила, няколко магарета, пъдещи с опашки мухите, готвещи се да си тръгват техни досегашни или нови собственици. Имаше повече калабалък вчера, от много години в събота се събират тука хората – осведомява първият запитан. Все пак и днес върви търговията с животни. Например Рафи Хасанов Чонов от село Мостич дошъл още вчера със сина си Асан, но днес купили три коня и четири магаренца – било за клане, било за впрягане. Магаретата вървят обикновено от 180 до към 300 – 350 лева; овцете – от 120 до към 150; кочовете – от 200-250 до 300 лева; козите са по 70 – 80, максимум сто лева; кравите – 800 – 1200 лева; конете и кобилите струват между 400 и 800, даже 1000 лева. По изключение има всякакви животни и на по-ниски цени, има и за над посочените от познавачите пари. Един от тези познавачи е Иван Добрев от Дивдядово, с къща и във Върбица. Зависи от коня, казва той и сочи един чистокръвен екземпляр в ръцете на мургав хлапак. Този може да струва и две хиляди, че и нагоре, преди малко спечели второто място в надбягванията.
Шестокласникът от омурташко училище Ниязи, който здраво държи расовия жребец обяснява, че жокеят, взел второто място с коня Аркан, се казва Тунчер, от Омуртаг. Надбягала ги сива кобила от Варна на име Гренада. Тунчер и собственикът на Аркан спечелили награда от сто лева и ги разделили по равно, коментират присъствали на състезанието. Сайбията на коня го наричали Мечо, и той от Омуртаг. Но приказката бързо се насочва към актуални битово-социални теми. Най-много животни продават тука хора пак напоследък оставащи без работа, предимно от върбишките села – турци, българи, помаци и цигани. Идват и от Преславско. Търговията на животинския пазар се оживява след приключване на някоя поредна кампания – след жътва, особено след коситба, след прибиране на царевицата, споделя дългогодишните си наблюдения вещия в нещата Иван Добрев. Хората обикновено идват да подменят някое старо или осакатяло животно, продават го за клане, а си купуват по-младо и здраво. Ама не е вече на този пазар същото като преди, заключава той и добавя, че покрай другите причини най-важната е все пак обедняването на местното население. Хората нямат пари…
В този момент наблизо отвъд същинския панаир и зад реката едно безплатно за гледане и въпреки това изненадващо силно привличащо интереса състезание се готви с пълна сила. За отдаващото му се значение ясно говори фактът, че под сянката на опънато платнище още на пладне до главния съдия на борбите са заели място и са почели инициативата кметът на Върбица г-н Мехмед и заместникът му г-н Беширов. Дали ще напуснат веднага след старта?
Главният съдия е Недялко Буров от Велики Преслав. За озвучаването се грижи Димитър Шалев, председателят на върбишкото читалище. Освен като добър организатор, силата на микрофона дава на Буров възможност да се покаже като голям сладкодумец. Той не пропуска да спомене последните успехи на българската борба от последните дни и това въодушевява публиката още преди първите схватки. Първите срещи на деца в най-леките категории са между неравностойни съперници с тушове до десетата секунда. По-нататък на алая става оспорвано, а на публиката – интересно от гледката и горещо от августовското слънце на 19 септември. И върбишките музиканти на Хасан Кандралъ, пазейки репутацията си, се държат героично и спират да свирят само когато в спортно-организаторската си стихия Буров трябва да каже нещо. Някои ориетналски извивки връщат за миг времето назад с десетилетия и векове във времената на гьореша и на мазните пехливани. Но на затревения тепих са дошли състезетели от национална величина с републикански и международни отличия, което вдига престижа на състезанието.
Минава два следобед, но панаирът задържа завидно темпо с движение, настроение, вид, шумове и миризми. Традиционното се спогажда с модерното, мерцедеси и конски каруци се разминават по всички изисквания на правилника за движение, по сергиите мирно си съжителстват съвременна техника, най-новият кич и галоши с дизайна от 60-те години, бирата е вече топла, но някъде, където има ток, вадят и студена, студена малка най-обикновена лимонада в стъклено шишенце струва цели 50 ст. и по-безпаричните се редят на опашка пред чешмата.
Мъжката борба на алая започва доста след два часа. Идва ред на тежките категории. Лее се много пот, поддържа се перфектна организация. Изглежда този спорт е на голяма почит в района, защото пържената от слънчевите лъчи удивително многобройна публика изобщо не намалява и запазва сили да аплодира всичко заслужаващо възхищението й. Борят се големи не само на бой и килограми състезатели. Мнозина от тях са от национална величина. Не само обикновените зрители, стоически издържат и допълващите атмосферата музиканти, не мърдат от местата си кметът и заместникът му, въпреки че изместилото се в по-ниското на запад още силно слънце пада върху лицата им. Трябва да останат до края на борбите, нали общинското ръководство е отделило средства за награди…
А отвъд реката бавно в напечения неделен следобед събралото се за поредна година множество от домакини и гости постепенно оредява. Беше една приповдигната смесица от специфично настроение, музики, други шумове, детски викове, сергии, характерни под платнища сенчести места за почерпки, характерни места за развлечения – само дето липсваше цирк… Истински панаир. |
|
вестник ТИЧА 
