|
|
|
| 14 Юли 10, 14:39
|
| Около нас е пълно с история, а няма туристически поток |
|
Хотел-ресторантът “Ловна среща” – съвременен, чист и добре поддържан комплекс – е сред чудесна природа на половин крачка от днешния Велики Преслав и в непосредствена близост до красива планина, чиято свежест се усеща в слънчевия юлски обед. А наоколо са старините, които би трябвало да напомнят за една от най-могъщите и същевременно културно издигнатите държави в Европа през Х век. И да привличат. Лято е, а в заведението няма посетители. Само кризата ли е причина за безлюдието?
Собствениците на “Ловна среща” са двама енергични мъже на средна възраст - Васил Дунков и Йордан Чанов. През 2003 г. те закупили занемарената и разпадаща се сграда, вложили доста средства за ремонти, подобрения и разширение и следващата година хотелът, ресторантът и лоби-барът били готови да посрещат гости. Вече шест-седем години работим тук, все още имаме намерение допълнително да инвестираме в този колкото търговски, толкова и туристически обект и инвестицията би била в интерес на града, но не намираме подкрепа, няма създаден подходящ климат за туризъм, с откровена горчивина споделиха двамата. И причината не е само в икономическата криза, допълниха те.
Ръководството на града и общината прави много малко за рекламирането, за популяризирането на Велики Преслав като туристически център. За да станем привлекателна туристическа дестинация, нужни са повече усилия, инициативност и по-силно желание от страна на местните управляващи. Те са млади, трябва по-активно да ходят, да искат, да настояват, да убеждават, да плачат. Доскоро упреквахме предишното правителство. Сега и общинската власт е на ГЕРБ, и централната – също. Добре ще е това съвпадение да се използва. В същия критично-препоръчителен дух Васил Дунков и Йордан Чанов продължиха: Нашите интереси относно привличането на туристи и интересите на общинската администрация, както и на целия град са общи. Но ние, частниците, не можем сами да се справим. Идват посетители туристи по наши реклами и по реклами на колеги от заведението “Омуртагов мост”. Защо разглеждането на старините да не се съчетае с ходене до близкия язовир “Тича”, който е с такива природни красоти? Ами тукашното естествено находище на редкия вид див рошков в резервата Патлейна също може да предизвиква интерес. Доскоро по обраслото шосе табелата за музея с големината на салфетка беше заплетена в клоните, не се виждаше, интересуващи се хора не знаеха как да стигнат дотам, а ние като екскурзоводи им показвахме пътя. Е, сега вече е направено нещо.
С такава история е пълно наоколо, има какво с гордост да показваме не само в стария Преслав, а също в близките Плиска, Мадара, шуменската крепост. А няма туристически поток! Не виждаме засега и перспектива, изложиха виждането си двамата. Активни хора бягат от града. Ако не сме инвестирали толкова пари тука, и ние да сме го напуснали. Но оставаме и продължаваме да влагаме средства. А няма реклама, няма туристи, няма клиенти. Ето например обедното ни меню с качествена вкусна храна – хляб, първо, второ и десерт само за 4 лева, докато кутия цигари срува пет лева. Засега оставаме, правим подобрения. Закупили сме люлки, пързалка и катерушка за децата, след няколко дена ще ги монтираме на удобно за децата и родителите им място близо до паркинга и до заведението.
|
|
вестник ТИЧА 
