|
|
|
| 25 Юни 10, 14:16
|
| Защо опустя преславският пазар |
|
Ако денят не е неделя – тукашният пазарен ден, човек може да се впечатли от идеално подредените и същевременно от идеално празните сергии. А каква навалица беше тука преди 10 – 15 години, спомня си недалечното минало на това място, което от гишето на своя магазин сега всеки ден гледа Станчо Димитров Драгнев. Къде да ходя да работя вече на 61 г., в чужбина ли, пита се той, като най-любезно и внимателно обслужва клиентите си. Тука на пазара ще се пенсионирам. През първите 15 години от трудовия си стаж карал пътно-строителни машини, той поел някога и първата фадрома в Преслав. После се преориентирал към търговията със зеленчуци и плодове. Случвало се да се води борба за места на пазара. Предварително си плащаш на управителя за цял месец! Някога непосредствено след промените ходех до Пловдив седмично и директно от производител докарвах по два тона домати, краставици, тиквички и друга стока. Стоката, която тогава въртях за един ден, сега ми стига за три дена. Друга стана вече търговията.
Според Станчо слабият оборот на преславския пазар се дължи не е само на обедняването на хората, то даже не е най-важната причина. Дори не толкова на обезлюдяването на града. Някои колеги на търговеца се отказали от бранша, но повечето чисто и просто се преместили другаде в свои си павилиончета. Преди години в хранителните магазини не се продавал зеленчук, а сега всеки може да прескочи до кварталната бакалия, вместо да напазарува при Станчо или при Ангел Стоянов. Ангел, 38-годишен човек, обслужващ клиентите на другия магазин, не е толкова носталгично настроен като съседа си Станчо. Основната дейност на семейството му – подчертава младият мъж – е не търговията, а производството на зеленчуци и плодове. Виждането му за миналото на преславския пазар и за настоящото материално положение на преславяни не съвпада напълно със Станчовото. Не са обеднели те, я виж какви коли карат. А какво беше преди 15 – 16 години? И не беше толкова оживено от търговци и клиенти, когато аз дойдох със стока на този пазар през 1993 г.и станах един от двигателите му. После се разрасна търговията…
Известната Станчова сантименталност е още по-неприсъща за един младеж, 29-годишния управител на бирария “Пазара” Йордан Митев. Неговият спомен за някогашния пазар не се съчетава с мили картинки от детството. За разлика от възрастния мъж в предпенсионна възраст, Йордан е по-скоро гневен: “Никога през последните двайсет години тука не е било чак толкова пълно със стока и с хора, но през последните 3 – 4 г. е съвсем зле. Младите бягат от града, след като в него не се прави нищо за тях – няма заетост, няма препитание ,няма туризъм. Дори в неделя вече не се пълни пазарът. Търговците намират тука все по-малко клиенти. Това се отразява зле не само на моя оборот, а на всичко
|
|
вестник ТИЧА 
