|
|
|
| 27 Май 10, 09:31
|
| СУШИНА НАЙ-СТАРОТО СЕЛО В ГЕРЛОВО |
|
Заселено е малко след началото на турското робство, населението тогава е било чисто мохамеданско. Старото име на Сушина е Чуролакьоз, селото е основано от занаятчия, който правел чулове - завивки за добитък и оттам произлиза името. След Освобождението е преимуневано на Сушина, поради липсата на вода в землището му и продължителните летни суши, които изгаряли растителността.
Както и в Ловец, тук първите преселници българи са бежанци от Одринска Тракия, след Балканската война. Старинното население е запазило езика и традициите си. След 1923 г.идват и бежанци от Беломорието, останало в границите на Гърция. Те са от Дедеагачко – селата Чамерен и Кою Кошу, минавайки през Харманли се установяват в Сушина и Ловец. В околностите на селото се намират няколко могили, на които не са правени специални изследвания. Доказано е обаче, че по тези земи са живели траки, а по-късно и славяни.
Сушина е от малките села във Върбишка община .До построяването на яз. Тича, населението е било около 600 души, мъжете винаги били повече от жените. Било е Преславска околия и до града се отивало с камиони или автобус С конски и волски коли се извозвали дърва до Преслав и Шумен. Кредитната кооперация имала потребителен магазин и пивница и подпомагала селяните със заеми. В читалището се изнасяли музикални програми, понякога и пиеси, а в събота и неделя винаги имало младежки забави.
ТКЗС се основава 9.09. 1950г., тогава много селяни отказали да се запишат в него. Младите хора напускали селото и намирали препитание в Преслав, Шумен и другаде. На вратите на домовете на техните родители изписвали с катран – „кулак” и „народен враг”. След построяването на язовира, почти всички българи се преселили в Преслав. Младите започвали работа в новосъздадените промишлени предприятия, по-възрастните - в преславския Агрокомплекс. Навсякъде сушенци изявявали своето трудолюбие, построили си хубави къщи, заживели нормален живот. Някои от тях били издигнати на ръководни длъжности.
|
|
вестник ТИЧА 
