Астрид Кинев е учителка по немски език в ОУ „Св. К. и Методий” В. Преслав. В България живее от 1983 год., омъжена за преславянина Кирил Кинев от 1976 г..
Запознали се на черноморския плаж във Варна, където била поканена да гостува на своя приятелка - българка от София.
Кирил тогава работел във Варна като строителен техник и живеел на квартира. Но родът му е във В. Преслав, затова като поживели няколко години в Берлин, откъдето е Астрид, той пожелал да се върнат в старопрестолния град, там са заедно и до днес. Голяма част от роднините на Кирил работят в чужбина – Испания, Белгия.
Дъщеря им Надя с внучките Катрин и
Астрид преподава немски език в основното училище и в ПТГ „С. Велики”. Сравнявайки учебните програми у нас и в родината си, тя отчита много голяма натовареност на българските деца, и преди, и сега. „Отношенията с учениците са всякакви – казва тя – има уважителни, има безпардонни, безцеремонни, нарушаващи дисциплината... Издържа се с много търпение и толерантност” / за всичко явно все с него се успява/! – „Свикнах да живея тук, за да съм с мъжа си, но с годините носталгията ми става все по-силна. Ходя при родителите си за по един месец през лятото. Сега предстои 60-годишният юбилей на Кирил на 14.08, за който ще имаме много скъпи гости…”

Семейство Киневи имат много общи интереси и увлечения. „Обичаме да пътуваме – до морето и по басейните, плуваме, посещаваме спа центрове, - да избягаме от ежедневието”- продължава Астрид. Така са направили и по Великден, разхождат се и до река Камчия, до язовирите наоколо, правят си семейни пикници. Не пропускат и културните изяви в града – изложби, театрални постановки, литературни четения...По стените на хола са окачени картини само на преславски художници – като паното на Стоян Спасов /на снимката/.
„Имаме и къща с градина в града, с цветята и зелечуците в нея се занимава с удоволствие Кирил – сподели Астрид. -
Аз обичам да правя сладкиши. По традиция в семейството ми, зная, че всяка добра домакиня трябва да направи за близките си сладкиш в края на седмицата. Правя и немски, и български, които са хубави. Имам стара немска готварска книга от майка си, отпреди 50 години, ползвам и нея. Обичам и да готвя..Без удоволствие гладя и чистя прозорците, но няма как  - трябва да се прави и това по задължение.
Чета всякаква художествена литература – и на двата езика.
Вярна съм на себе си, на децата, семейството, не плащам данък на общественото мнение. Имам свой стил на живот и разбирания и не се съобразявам с хорските приказки. Това, без което не мога, са приятелите, а ги имам много, също и - любовта в семейството.”
Завършила е специалност - външна търговия и това е работила, докато са живели в Берлин. Тук най-напред е била служителка в „Балкантурист”.  „Нямаше как да упражнявам професията, ако не бях завършила допълнително немска филология. Така че съм живяла при всякакви обстоятелства, помня и времето на купоните в началото на демокрацията и какво ли не…”
Българките са по-елегантни от германките, според г-жа Кинев: там се обличат по-спортно и небрежно, по-делово, почти не носят високи токове. А що се отнася до кухнята, всяка според нея има своите плюсове - и немската, и българската: „Обичам да правя за семейството си сладкиша „Домашен приятел” Прави се бързо и е много вкусен.Също и – пиле фрикасе!”И двете рецепти можете да запишете, защото и фрикасето било много вкусно!

ДОМАШЕН ПРИЯТЕЛ

2 ч. чаши захар, 2 яйца, 1 кис. мляко, 4 чаени чаши брашно, 1 ванилия, 2 равни лъжички сода бикарбонат, 1 чаена чаша олио. Всичко се обърква и се пече в тава, намазана с олио. Отгоре се настъргват ябълки, слагат се стафиди, захар и канела или нещо друго, ако ви хрумне. Пече се 20 мин. при 175 градуса.

ПИЛЕ ФРИКАСЕ

Сварява се пиле, на което се маха кожата. Смесва се бульонът от пилето с маргарин и брашно и се прави кашата, като се добавят гъби, нарязани на дребно, индийско орехче, лимонов сок, дафинов лист и бахар още в бульона, ако имате – добавете към соса и бял пипер.