ДО
ОБЛАСТНИТЕ УПРАВИТЕЛИ

Относно: Преструктуриране на болничната помощ

УВАЖАЕМИ ОБЛАСТНИ УПРАВИТЕЛИ,

С цел запазване на оборудването в общинските болници, работните места на лекарите, както и с цел осигуряване на качествена, отговаряща на стандартите, здравна помощ на населението, бихме искали да Ви препоръчаме преструктуриране на общинските болници (който не отговарят на условията за сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса, поради това, че не отговарят на стандартите за оказване на медицинска помощ) в лечебни заведения за извънболнична помощ.

При преструктурирането на лечебните заведения следва да се вземат под внимание приложимите и относими разпоредби на Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения, Националният рамков договор между НЗОК и БЛС и БЗС за 2010г., Наредба № 40 от 24 ноември 2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

В настоящото изложение ще се спрем на два от видовете лечебни заведения за специализираната медицинска помощ.

Чл.8 от Закона за лечебните заведения изчерпателно изброява кои са лечебните заведения за извънболнична помощ, като определящите фактори при избора на вида на лечебното завадение за извънболнична помощ.следва да бъдат характера на дейността, броят и квалификацията на лекарите, съответно лекарите по дентална медицина, работещи в лечебното заведение, и начина на организация.

Една от възможностите, съгласно чл.8, ал.1, т.2, буква ”г” от ЗЛЗ, е създаването на диагностично-консултативен център (ДКЦ). Съгласно чл.17, ал.1 от ЗЛЗ, ДКЦ е лечебно заведение, в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от 10 лекари с различни признати специалности. Центърът трябва да бъде оборудван с необходимата медицинска апаратура, да разполага поне с една медико-диагностична лаборатория и уредба за образна диагностика. Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя на центъра, като същият трябва да е лекар с призната специалност и квалификация по здравен мениджмънт или магистър по икономика и управление с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването.

Друга възможност, съгласно чл.8, ал.1, т.2, буква „в” от ЗЛЗ, е създаването на медицински център (МЦ), дентален център (ДЦ) и медико-дентален център (МДЦ) Съгласно чл.16, ал.1 от ЗЛЗ, в този вид лечебно заведение осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от трима лекари и/или трима лекари по дентална медицина с различни признати специалности. Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по на центъра, който следва да е лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната специалност.

Правната разпоредба на чл.8, ал.2 от ЗЛЗ дава възможност към съответното ДКЦ или МЦ да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение на пациенти до 48 часа. Следователно така би могло да се разшири приложното поле на съответното лечебно заведение.

Обръщаме Ви внимание и на другата правна възможност, регламентирана в чл.17а от ЗЛЗ, според която в МЦ, МДЦ и ДКЦ могат да се разкриват звена, в които акушерки самостоятелно да оказва акушерски грижи. Изискването към ръководителя на такова звено и реда за извършване на дейностите в него са посочени в чл.17а, ал.3 и ал.4 от ЗЛЗ.

Чл.46, ал.1 от Закона за здравното осигуряване регламентира, че реда за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ се определят в НРД и в договорите между РЗОК и конкретното лечебно заведение.

Преди конкретното лечебното заведение за за извънболнична помощ извършване на специализирани медицински дейности да уреди взаимоотношенията си чрез договор с РЗОК по Приложение № 2 към член единствен на Наредба № 40 от 24 ноември 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, ще подлежи на два вида регистрация.

Първата, съгласно чл.36 от ЗЛЗ, е търговската му регистрация по реда на Търговския закон и вписването му в Агенцията по вписванията като самостоятелен правен субект. Лечебните заведения за извънболнична помощ следва да се учредяват като търговски дружества (в двете форми ООД или АД) или кооперации, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

След тази регистрация, по аргумент на чл.39, ал.1 от ЗЛЗ, вече учредените търговски дружества ще следва да се регистрират по реда на чл.40 от ЗЛЗ в съответния Регионален център по здравеопазване, на чиято територия се намират.

Съгласно чл.36 от ЗЛЗ, общините самостоятелно или съвместно с други лица могат да създават такива лечебни заведения като дружества с ограничена отговорност или като акционерни дружества.

Обръщаме внимание на разпоредбите на ал.3 и ал.4 на чл.36 от ЗЛЗ, съгласно които е задължително в предмета на дейност на търговското дружество да бъде вписано осъществяването само на извънболнична помощ, както и задължителното изискване към изписването при търговската регистрация на фирменото наименование, което напълното да обозначава съответния вид лечебно заведение по чл.8 от ЗЛЗ.

Препоръчваме преди вземането на решение за преструктуринето на конкретната общинска болница в конкретен вид лечебно заведение за извънболнична помощ да се направи предварителен анализ на особеностите на района, който е обслужвала болницата, с оглед отчитане на здравно-демографското състояние и потребностите на населението от здравна помощ. Считаме за правилен индивидуалният подход към всеки конкретен случай, за да може да се отговори както на конкретните потребности на населението, обслужвано досега от болницата, така и да бъде отчетено завареното положение относно броя на лекарите, тяхната квалификация, наличието на леглова база и наличното оборудване, възможностите за самостоятелно инвестиране или предоставянето на тази възможност на трети лица.

С оглед на институционалните взаимодействия, което имате с органите на местната власт, молим за Вашето съдействие в разяснителната кампания по съществуващите към момента възможности за преструктурирането на лечебните заведения за болничната помощ в лечебни заведения за извънболнична помощ.

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:

Д-Р БОЖИДАР НАНЕВ