|
|
|
| 15 Януари 10, 08:50
|
| АНСАМБЪЛ “БЪЛГАРЕ” |
| СПОМЕНИ ОТ СТАРИЯ АЛБУМ
САМО ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА НА АНСАМБЪЛ “БЪЛГАРЕ
|
За първите 7 години се казва, че или ги имаш, или – не, нали така!? А за първите си 7 години най-големият наш Национален фолклорен ансамбъл „Българе” има турнета в 16 страни, над 1000 концерта …А пък ако някой знае, че нямаше да го има този ансамбъл, ако не беше една случка. Каква мислите – ако през 1912 год. прадядото на продуцента на ансамбъла – Симеон от село Иваново община Върбица не се беше напил в една кръчма извън България…Защото иначе щеше да се качи същия ден на кораба „Титаник” който както знаете, потъна. Ето цялата история от неговата внучка Калушка Димитрова от Шумен, родом от село Иваново – майка на небезизвестния продуцент …
Идеята за такъв ансамбъл се родила в главата на Христо Димитров, когато пишел дипломната си работа, завършвайки Пловдивската музикална академия. Като повечето българи, нямал пари. Но имал зет с пари и с разбиране!
Ян Андерсон – англичанин милионер, работещ и живеещ в Швейцария и което е важно - женен за Елена Димитрова - Андерсон от Шумен, сестра на Христо. Сега вече бизнесът е семеен и всички работят за ансамбъла. Христо Димитров е известният продуцент и хореограф на “Българе”, /във времето са му помагали Красимир Савов и Иван Иванов от Шумен/.
Ако трябва да започнем отначало, да тръгнем от детството на майка им Калушка, произхождаща от една страна от Момчиловия род в с. Иваново, а иначе и от двете страни- от два впечатляващи рода, съхранили чисто българските имена и българщината!
Баща и е Стоян, дядото – Симеон. Драган се казвал другият дядо - по майчина линия. Бабите са Петра и Герга! Сега в село Иваново, в голямата стара къща все още живее майка и - баба Елена. Селото, както е известно, се намира до язовир Тича и баща и Стоян участвал в построяването му. От баба Еленка на младите и години се учили на кулинария. Но дъщеря и Калушка подчертава още едно нейно качество: „Глътва ракията и почва да пее…” нали от някого е трябвало да се наследи музикалния ген все пак! Дядо Стоян не и отстъпвал - граел и свирел на гайда, с две думи - артистично семейство!
А най-важната персона за всичко, което впоследствие станало, бил дядо Симеон, който през 1912 год. тръгнал на гурбет и тогава не бил дядо, а младеж! И щял да пътува точно с кораба „Титаник”! „Отбил се с други младежи в кръчмата, напили се и полицията ги задържала чак до другия ден – разказва Калушка. – Корабът, разбира се, тръгнал без тях и Слава Богу, защото това им спасило живота!” Случайно, или не – това е въпрос на дълги разсъждения! Но факт е, че нямаше да го има този род и ансамбълът „Българе” може би, създаден от правнука на дядо Симеон – Христо. Божа работа...
Като запознали баба Еленка със зет и англичанин – съпругът на внучката и, и като чула името му – Ян, казала: „ А моят мъж беше сто пъти Ян – сами разбирате: Сто-ян.” И тогава Ян кръстил сина си - Кенет Стоян Андерсон – 6-годишен понастоящем.
А самата Калушка, без която пък не биха се родили Христо Димитров и Елена Андерсон, си спомня пъстри случки от детството: Най-характерният обичай за село Иваново бил Заговезни. Баща и Стоян бил тогава мечката, а чичо и - мечкарят в местните игри, които наподобавали кукерските – мечката и мечкарят ходели от къща на къща…Чичо и по онова време прожектирал първото кино в селото, пътувал и по други селища.
„Бях чирак на дядо Драган ковача и за да духам огъня ми даваше 20 стотинки за кино. – спомня си тя. - Чиракувах и на баба си, когато тъчеше на стана, аз навивах масурите…”
15-годишна отива да учи в Преслав. Помни с много любов преподавателката си по френски език Момова. А заедно с групичката моми от Драгоево заглеждала даскала - хубавец по музика Иван Димитров, той преподавал тогава в Селскостопанския техникум. „Аз не бях най-голямата красавица, но той мене взе накрая” – заявява го с гордост и днес 62-годишната Калушка, а Иван Димитров не е вече между живите.
И така, завършвайки академията, Христо обяснил на зет си Ян, че има концепция за такъв ансамбъл, показвайки му дипломната си работа, но няма пари. Последният, по думите на Калушка, седял толкова замислен едно денонощие, че бил като онемял. Накрая изрекъл фаталните думи: „Ти започвай, от мен – парите!” Ето така се слагат понякога началата! Хубава случка! |
|
вестник ТИЧА 
