Дайте по-голяма гласност на правилата, молят фермерите, защото договорите по програмата за селските райони не казват всичко

Да си фермер е мъка, професията не е сред престижните, а напротив - според класацията на "Форбс" за 2010 г. фермерът заема едно от челните места сред десетте най-лоши професии...Земеделските производители са в класацията заради характера на труда, липсата на комфортно работно място, непрекъснатият риск и ниската доходност от труда им.
Фермерството си е завод под открито небе, затова навсякъде по света е подпомагано, дотирано, субсидирано.
Ние вече сме в годината, която би трябвало да се определи като връх в прилагане на нашата Програма за развитие на селските райони. Но вече чухме и опасения, че може да изправим пред неусвоени евросредства, защото едно е планирано при подписване на присъединителния договор на България към ЕС, а друго излиза на практика.

РАЗОЧАРОВАНИЯТА ОТ ПРОГРАМАТА ЗА 3-ТЕ ГОДИНИ ДОСЕГА НЕ СА МАЛКО
Мярка 121 в частта си за покупка на земеделска техника приключи безславно бързо, а голяма част от българските земеделски производители не смогнаха да се докоснат до нея и респективно да обновят своя машинен парк. Което пък обрича производството им отново на неконкурентноспособност и на недостигане на европейските критерии за качество на продукцията. Тоест отново остават изолирани от европейския пазар...
Мярката за младите фермери свърши парите също изненадващо бързо и мнозина млади фермери - мераклии да кандидатстват по нея не можаха да се вредят.
Мярката за полупазарни стопани бе заредена от тогавашните управляващи и преговарящи с прекалено големи очаквания и с пари за 17 000 стопани, които от полупазарни да станат едва ли не средно пазарни и да се включат в армията на средните. Но кандидатите по нея са едва 1000, а засега средствата за останалите 16 000 си остават евентуално неусвоени.
За съжаление в четвъртата година на прилагане на програмата и други много важни неща й липсват - като яснота в правилата, като изчистени договори с бенефициентите, в които да са написани всичките им, дори и дребни, задължения, твърдят засегнатите.
Звънят ни фермери от цялата страна. Твърдят, че твърде оптимистично сме се настроили към работата на фонда изведнъж и сме започнали да пишем за него хвалебствено и с голям оптимизъм.

КАКВО ОЩЕ НИ КАЗВАТ ФЕРМЕРИТЕ
220 проекта по мярка 121 в края на 2009 г. "хванаха влака", но недейте много да приповдигате тона, че за 4 месеца са свършени безброй неща. 300 проекта останаха за обработване. Има хора с проекти, подадени навреме, за които отмина законният срок, а до края на 2009 г. нито писмо получихме от фонда писма, нито нищо - това ни каза бенефициент, който иска малко по-късно да каже името си, защото се опасява.
Други като него питат защо в последния момент им предявяват много изисквания. Например данъчните декларации - и то да ги предадат или нотариално заверени, или в оригинал дори...Искат и да предоставим нотариално заверени копия от застраховките на земеделската техника със съпътстващите ги документи - ордери и всички платежни нареждания. Ако това нещо го имаше записано в договорите ни, щяхме да се подготвим и направим по едно копие навреме, още когато вадихме тези документи. Сега се налага да търсим нотариуси, да чакаме на опашки и да плащаме още по стотина и отгоре лева за заверка на застрахователни полици и придружаващи ги документи в последния ден.
А никъде в договорите не са записани тези изисквания, казват фермери. Те предполагат, че вероятно и експертите не са съвсем наясно с всичко, което изниква. Явно техническите срещи в Брюксел при компетентния орган не са достатъчни, щом изниква все по нещо ново, казват кандидати.

Читатели се обадиха, за да подкрепят горещо  споделеното в минал брой от Божидар Митов от Търговище:
ОПОВЕСТЯВАЙТЕ НАВРЕМЕ ПРАВИЛАТА И ИЗИСКВАНИЯТА, ЗАЩОТО ГОЛЕМИТЕ СЕ ОПРАВЯТ, НО ПО-МАЛКИТЕ УВИСВАТ, А И ПАРИТЕ СЪЩО
Това каза той след подписване на договора си по мярка 121 във фонд "Земеделие" в последния работен ден на 2009 година. Обработва над 80 000 дка и ще инвестира още 2 млн. лева за обновяване на машинния си парк. Твърде уважаван и авторитетен фермер е, собственик на фирма за зърнопроизводство "Агроелит", на която вярват и от която в областите Търговище, Разград и Шумен се учат и на модел на земеделие, и на поведение. Въпреки че има един от най-големите селскостопански паркове в България с машини на водещи европейски и американски марки, Божидар има нужда от още техника, защото не му е достатъчна, за да произвежда конкурентноспособно.
В последния работен ден на 2009 г. той подписа във фонд "Земеделие" своя втори договор по мярка 121, защото средствата по линия на директните плащания не могат в никакъв случай да стигнат за инвестиции в машини и технологии, а иска да купува комбайн от най-висока класа, високотехнологичната самоходна пръскачка, да доокомплектова силози за над 10 000 тона хлебно зърно.

ПЛЕДИРА ЗА ПРОЗРАЧНОСТ...
Защото дни преди да подпише договора си е получил писмо, че отново трябва да доказва целесъобразността на инвестицията. Което е свързано с набавянето на доста документация в последния момент. Успяват фермерите с опит в проектите, защото иначе летвата е твърде висока, твърди Божидар Митов. Смята, че това е причината мнозина да не успеят или да се откажат, а по този начин и средства по мерките увисват. Накрая пък се чуват и упреци, че само едрите се уреждат за пари.

А като става дума за пари
ФИНАНСИРАНЕ ОТ БАНКИТЕ ВСЕ ПО-ТРУДНО СЕ ИЗДЕЙСТВА
Заради това, твърдят фермери, никой не знае колко от проектите ще бъдат изпълнени. Според тях пред банкерите се уреждат единици, които имат досие, а в повечето случаи отговорът е отказ. А няма ли финансиране, няма да има и реализиране на проекти естествено.

Проблемът е стар и какви ли не договорености с банките не се правиха, но те не менят нрава си - т.е. поведението и наредбите. Затова мнозина предупреждават, че сега все пари няма, а после няма да бъдат усвоени. Пледират да има резерв от проекти, който веднага да мине, ако се получи луфт.
Засега парите за мерките по програмата не могат да бъдат преразпределяни, просто защото Брюксел трябва да каже "да". За което лично земеделският министър ни каза, че не е голям оптимист дали и кога може да стане. Което означава, че през 2010 г. се работи при завареното положение. И само ясно планиране, прозрачност в правилата и навременно информиране могат да помогнат проекти да се подават, но и да се усвояват.