|
|
|
| 10 Декември 09, 11:15
|
| НСОРБ ПРЕДЛАГА НОВ ДАНЪК ЗА ЗЕМИТЕ… |
|
Да се въведе данък върху пустеещите земи у нас, за да се стимулира окрупняването нa парцелите и въвеждането на по-европейско земеделие: настояват от Националното сдружение на общините (НСОРБ). Пустеещите земи у нас са над 5.5 млн. дка. Идеята за известния като "данък мотика" се появяваше периодично при управлението на последните няколко правителства, но не беше осъществена.
Един от основните аргументи за въвеждането на подобен данък е, че земята у нас е силно раздробена. На 2 милиона собственици се падат 20 милиона парцела. По тази причина се мисли за въвеждането на „данък мотика". Счита се, че така ще се раздвижи пазарът на земя и ще се ускори комасацията. Идеята е с данък "пустеещи земи" да се обложат собствениците на по-големи масиви, без да се засягат имотите за лично ползване. В Европа подобен налог има за пустеещи земи над 10 декара. Размерът на данъка ще зависи от категорията на земята. По-плодородната земя ще има по-висок данък. Въвеждането му ще стане с промени в Закона за местните данъци и такси, които се очаква да бъдат приети през следващата година.
Димитър Димитров е главен специалист КСД в Община В. Преслав:
-Какво е отношението Ви към предложението на НСОРБ?
-Не знам кой точно кмет го е измислил. Аз съм против преди всичко като гражданин. Държавата дава субсидии да насърчава производството, а ние ще утежняваме производителите с този данък.
-Защо да се утежняват?
-Голяма част от въпросните земи минаваха досега като угар и подлежаха на някаква обработка, имаше субсидии и за тях. Не данъците ще решат проблемите с нашето земеделие. Такъв данък е имало у нас по времето на развития социализъм, но нито едно от демократичните правителства не си позволи да го възстанови.
-Защо?
-Защото се посяга пак на бедния и средния човек и с нищо не се насърчава производството.
-В предложението е казано, че този данък ще се въведе само за хора с големи земи все пак…
-Така не се насърчават хората да обработват земите. Нека държавата да осигури купуване на техника с безлихвени заеми и на по-ниски цени. Трудно се разграничава кои са и кои не са обработваеми земи при това разпокъсано стопанство у нас. Ако ще се въвежда някакъв данък – да се въведе - или за всички, или за никого! Най-почтено ще бъде да се направи референдум по въпроса!
-Има ли пустеещи земи на територията на община В. Преслав?
-Има много изоставени земи. Не само на самата община, а на отделни хора. Общинските са негодни за земеделие. Какво ли ще спечели общината - сама да се облага с данък! Що се отнася до физическите лица, това са земи, чиито собственици отдавна са се отделили от тях. А под аренда се вземат само обработваеми земи. Такива земи могат да се обработват само с дребна селскостопанска техника, каквато няма. В момента на криза, това е безкрайно неподходяща идея! Кой купува такива земи – разни фондове и после търсят някой да ги обработва…
Приетите на второ четене промени в Закона за ползване на земеделските земи предизвикаха множество коментари и спорове в Народното събрание. По силата на приетите изменения ,земеделските земи, за които няма сключени договори за аренда и наем и не са подадени декларации от собствениците им, ще се разпределят за обработка между ползвателите, пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване в съответното землище. Така всеки арендатор ще има стимул да сключва повече договори за аренда и наем, защото ще има по-голям дял при разпределението на земите. Арендаторът ще има и сигурност колко земя ще обработва. Въвежда се и сметка към общината, в която тези арендатори ще трябва да внасят средната рента за предходната година. Общинската администрация знае парцелите, собствениците и получателя на рентата, защото обработваемите парцели се заявяват за национални и европейски субсидии.
Пламен Петров е земеделски производител от В. Преслав, има лозя и ниви в с. Имренчево, също и – ливади…
-Какво мислите за всички тези предложения – кой печели и кой губи?
-Първо – трябва да го има този данък, защото ще се движи пазарът на земята. Второ – има недобросъвестни арендатори, които заявяват, че част от земите, които са взели под наем, са пустеещи и не ги обработвали, а в същото време ги обработват и печелят от тях. По принцип собствениците на земя трябва или да я обработват, или да я продадат, а не – .да стои така.
От друга страна, делбата на имоти между роднини е доброволна и не всички са разделили земите си. Имаше по едно време изискване, ако някой реши да продава земя да я предложи най-напред на съседа си което също е начин за комасиране на земята, но трудно осъществим…
-За всички ли да се въведе този данък?
-Да за всички, щом не се обработват тези земи. Така ще се избегнат някои спекулации.
-Какви?
-Има арендатори които заявяват че обработват определени площи вземат за тях евросубсидии но не ги обработват Има и производители обработващи общински земи, едни от тях плащат наем, други – не.
-А проверките на Разплащателните агенции?
-Проверките са избирателни а не повсвевместни. Има плюсовете и минуси в нашето земеделие: Добре е, че върнаха земите на хората. Не е добре обаче, че много малко от тях имат възможност да ги обработват сами. В региона на В. Преслав има много на брой лозари с малки лозя – 5-10 дка и това затруднява изкупуването на гроздето. Защото винарските изби не предпочитат да се занимават с малки количества при определяне на цената. Проблем е липсата на сдружение на лозарите. Не мога да убедя собствениците от Имренчево да се окрупним.
-Какво бихте предложили за съживяването на земеделието у нас?
-Базите за зърно са скъпи, другите държави дават безлихвени кредити, а ние чакаме евросубсидии. Държавата трябва да застане зад производителите. Например – необработваемата земя би могла да се купи от държавата и тя да я даде на общините. Те от своя страна да направят пасища и да ги дават под наем. Може и да се засадят трайни насаждения, с което ще се създадат работни места, да се кандидатства по програми…
Председателят на ЗК в Кирково Йордан Спасов – за същия данък:
-Вашето отношение към въпросния данък? Има ли в Кирково собственици на земя, които не я дават под аренда и не я обработват?
-Нямаме такива. А относно данъка съм категорично против! Условията в България не са назрели още всеки да обработва земята си. При възстановяването на земеделските земи, те се раздробяват на много малки парцели и това пречи на тяхното групиране.
-Нали точно по тази причина се предлага данъкът?
-Не е това начинът. Не виждам приоритетите за земеделието, които бяха заложени в програмата на ГЕРБ. Напротив – бяха отнети привилегиите на земеделските производители, с оправдание – кризата! Така само ще принудят хората да продадат земите си. А изходът, който аз виждам е: Собствениците на земи да търсят организации – кооперации, фермери, на които да предоставят земите си за обработка. В нашата ЗК приемаме за обработка абсолютно всички земи, които ни се предоставят, без оглед на това –дали се обработват или не. И за всички земи плащаме рента, която за необработваемите земи / по причина на лош терен/, е по-малка.
-Така не сте ли на загуба?
-Кооперацията е организация на взаимопомощ. В нея има всякакви категории земи и никой не губи.
-Какви привилегии Ви бяха отнети, за което споменахте?
-От началото на следващата година отпада акцизът за горивата. Кооперацията ни губи от това 32 000лв. Отпадат и 4 данъчни облекчения. Отпада освобождаването от ДОД на непреработваемата селскостопанска продукция, от което губим 15 000 лева годишно. Данък печалба от 4 става на 10%. Премахна се освобождаването от данък сгради на селскостопанските постройки. Сумарно от всичко това ЗК губи 80 000 лева. Освен всичко това, субсидиите за единица площ вместо да се увеличат и да догонваме европейските държави, намаляват Как ще съществуваме?
-Какви са Вашите антикризисни мерки?
-Освободихме от работа всички хора на пенсионна възраст. Работещите в полевъдството в работоспособна възраст изпратихме на трудовата борса за 5 месеца от 1.11. Оставихме само председател, главен счетоводител и бригадир на половин работен ден и половин заплата. Намалихме с 20% разценките на работещите в животновъдството. С тези мерки долу горе компенсираме сумата която губим, разбира се – за сметка на хората ни, както виждате.
|
|
вестник ТИЧА 
