|
|
|
| 05 Ноември 09, 13:32
|
| ИМАНЯРИТЕ СА НЕНУЖНИ |
| Христина Стоянова – директор на Археологическия музей в НИАР Плиска
|
-Легенда ли е, че в региона на Нови пазар има много иманярски набези? Защо точно там?
-Още отпреди 20 години се говореше за Нови пазар като за ядро на иманярството. Имаше голямо съдебно дело без особен резултат / бяха заловили иманяри с ценни находки/. Цялата Североизточна България е наситена с неизвестни още находки – и Станата, и други райони, има много хора, които обикалят и търсят. В началото на демократичните промени у нас иманярството стана възможност за добиване на доходи – хората си казваха един на друг. Имаше случаи и в Плиска 90-те год., констатирахме копки тук там , най-фрапиращият беше по-късно през 2004г: засякохме група от хора край западната крепостна стена на вътрешния град, за съжаления за никого нямаше последствия! Точно тези са работили с по-специална техника, вместо с обичайния металотърсач. Полицаите, които са ги хванали само са ги изгонили от мястото. Правени са и проверки по домовете / със заповед за обиск/ по слухове. Помня едно единствено дело, при което пак нещата потънаха в „пета глуха.”Имаше 1 година условна присъда и 3 год. изпитателен срок. Малко или повече, все пак това прекъсна тогава иманярските набези. Като човек, който отговаря за Национален резерват, считам че държавата трябва да защитава имуществото си. Намирах за достатъчно, че съм сигнализирала, а се оказа, че трябвало да подам лична жалба, за да има ефект – по силата на какво? Резерватът Плиска има площ 23 000 дка, охранява се вътрешният град, а външната територия е под особен режим на охрана, част от тази голяма площ са ниви, в които спокойно може да се влезе. Засега това са възможностите за опазване на археологическите резервати.
-Дискусиите около промяната на Закона за културното наследство бяха именно в тази насока. Удовлетворяват ли Ви последните промени?
-Намирам ги за положителни. Но по-важно е този закон да се спазва. Той дава големи права на Министерството на културата и е много важно сега какви хора ще попаднат в комисиите. Новият закон няма да пречи на професионалната научна дейност на музеите, но ще ограничи нелегалната дейност. Сега преносителят на ценна находка с недоказан произход става неин държател, а не собственик. Може да я излага, без да я продава и да печели от участието в изложби. Но за археологическите находки не винаги може да има доказателство за собственост. И не само Законът за културното наследство е достатъчен. Преди време се предвиждаха 10 год. затвор и 10 хил. лв. глоба за незаконно притежавани ценности. И сега съм скептична за това - доколко ще се прилага новият закон. Може би ще трябва като в Турция да си пазим с автомати ценностите. Мисли се и за културна полиция, но кога ще стане...
-Как точно действат иманярите, откъде имат нобходимата ерудиция?
-Иманярството е доходен бизнес, а иманярите – няколко вида: информирани и само работещи с металотърсачи, те не са под един знаменател. Има такива, които са мотивирани само от парите и по-рядко – ценители на изкуството и търсещи досег с историята и с духовното. Последните стават сътрудници на музеите и когато ценностите, намерени от тях, се предадат в музеите, им се заплаща след оценяването им от комисия. Защото има и хора, които случайно откриват ценни находки и своевременно ги предават, където трябва. В България археолозите не са повече от 200 – 300 и не са достатъчни.
-В крайна сметка, има ли и „полза” от иманярите?
-Иманярите са ненужни, те унищожават ценностите! Някои музеи намериха „вратичка”да получават от тях информация и находки. Но благодарение на иманярите, нашите културни паметници ще се унищожат – това е моето мнение! И след 10 години не ще има работа нито за тях, нито за археолозите! Съзнателно съм се пазила през годините от иманярите, особено от прекупвачите- колекционери! Да не говорим каква част от националното ни богатство се продава зад граница – научаваме това от световните новини. Добре е, че новият закон предвижда регистър на хора, регистър на търгове – след 2010г. самите музеи ще могат да участват в търговете.
-Една много ценна находка – да я наречем национално богатство, трябва ли да е в национална институция, или в музея на региона, където е открита?
-Всяка находка си тежи на мястото.Всеки музей съхранява културните ценности от определен район и те трябва да са там! Може да се дават за изложение другаде, но да са картотекирани в този музей. Освен ако материалите не са придобити като откупки. Не одобрявам и нагласата – ако Националният музей например спонсорира проучвания в даден регион, находките да отиват в него. Те трябва да останат в регионалния музей, иначе се загубват дирите им, ако трябва да се търсят след време, информацията се губи.
-В Плиска си нямате златно съкровище. Има ли най-ценна находка?
-Плиска все още очаква своето съкровище! Много малка площ от нея е проучена. Не сме попаднали още на най-важното за езическа Плиска – некрополите на нашите владетели! Това би било сензация. Скъпо удоволствие са разкопките, културните пластове са много дълбоки и има наслагвания от различни епохи. По-малко знаем за езическия период на първата ни столица, няма писмени доказателства, а духовният живот на езичниците е интригуващ и крие много тайни.
-Какво липсва на археологическите резервати в региона?
-Средства за сериозна охрана и действащи информационни центрове.
-Учениците от най-близките до вас градове посещават ли НИАР Плиска?
-Отблизо или далеч, процедурите за групови посещения на ученици станаха много сложни и тромави, свързани с изисквания на Инспектората по образование за определена документация и това е допълнителен ангажимент за преподавателите. Добре е да се договори с местния инспекторат, тези посещения да се включат в образователните програми за началния и среден курс, когато се учи българската история...
|
|
вестник ТИЧА 
