Развитието на кризата промени възприятията на хората – някак стана нормално един милиард долара вече да няма никаква стойност с оглед многомилиардните банкови фалити и спасителни пакети.

Една година след банкрута на Lehman Brothers икономистите изчисляват щетите и както обикновено те се разминават драстично – веднъж оценките са за загуба на богатство за 10 трлн. долара, друг път се говори за загуба на 50 трлн. долара, каквито са оценките на Азиатската банка за развитие, се казва в анализ на FAZ.

50 трлн. долара е сума, която има в себе си тринадесет нули. Това са 50 000 милиарда долара, които изведнъж са били унищожени. Без война, без природно бедствие. Просто така.

Какво се случи? Никой не е очаквал, че милиарди долари или евро могат просто така да изгорят. Къде всъщност са скрити парите? Ще се появят ли някога отново? Ако да, къде ще са били през цялото време дотогава?

Много от парите, които се считат за унищожени, никога не са съществували. Това означава, че те са съществували само на хартия, счетоводно, се казва в материала. По примера на борсата – курсовете падат, а акционерите губят нещо, което никога не са притежавали – счетоводни печалби.

„Унищожена обаче беше и реална стойност“, смята банковият професор от Щутгарт Ханс-Петер Бургхоф. Икономистът от Commerzbank Йорг Кремер добавя „това не е игра с нулева сума“, което означава, че има и реално загубени пари. В коя област и къде да ги търсим се посочва по-нататък в анализа на вестника.

Американските жилища

Търсенето несъмнено трябва да започне от там, откъдето започнаха проблемите – от Америка и къщите, които хората си купиха, знаейки, че не могат да си ги позволят. Това бе политически желано и изгодно. Хората бяха подсигурени с евтини, почти безлихвени заеми.

Сега ипотечният пазар е разрушен, къщите поевтиняват: както може да се види и с просто око, така стойността се изпарява.

Ако един американец си е купил къща за 200 хил. долара и по време на надуването на ипотечния балон я е продал за двойно повече, сега може да се радва. Това обаче можеше да се случи само ако той наистина бе продал къщата.

В повечето случаи парите никога не ги е имало. Въпреки това американските собственици се почувстваха богати. „Мнозина изгубиха контрола върху финансите си. Те харчеха повече, отколкото можеха да си позволят и така допуснаха да задлъжнеят силно“, обяснява икономистът Юлия Хох.

„Допълнителното потребление често се финансираше от предоговаряне на ипотечния кредит – тези пари вече ги няма. Те са вложени в скъпи коли и бързооборотни потребителски стоки, посочва тя.

Онези, които са купили жилище в пика на пазара и сега трябва да продават, със сигурно губят много пари – не само счетоводно, а и в действителност. Така печелят предишните собственици и брокерите на имоти. Освен това много от новопродадените жилища принадлежат на банки, които са отпуснали ипотечни заеми за тях.

„Много бивши собственици сега са на улицата“, казва Волфганг Пфлюгер от Berenberg Bank. Проблемът на банката е, че реалната стойност на ипотеките е трудна за изчисляване. Общо около 4,7 млн. къщи и еднофамилни жилища в САЩ стоят празни. А там, където няма търсене, няма и реална стойност.

Борсите

С изострянето на финансовата криза борсите поеха надолу. Особено силно това се забеляза след януари 2008 година. Водещият немски индекс DAX падна от 8 000 до 3 600 пункта през март тази година, което е загуба от над 50%. Това не са реални загуби, а по-скоро счетоводни – до момента, в който акционерите не решат да продадат своите акции.

В случай че преди две години някой си е купил акции за 100 евро и сега ги продаде за 40, той разбира се ще претърпи загуба на 60 евро реални пари. Тогава парите са у онзи, които преди две години си е продал акциите за 100 евро.

Банките

Банките са едновременно причина и жертва на проблемите. Повече от 100 банки до момента са фалирали само в Америка. За избягването на финансовия колапс след банкрута на Lehman Brothers централните банки и правителствата започнаха масирани спасителни програми. Според данните на Банката за международни разплащания 11 от западните държави са отделили 5 трлн. евро за спасителни програми. Това се равнява на 19 на сто от общия БВП на въпросните държави.

Тук обаче трябва да се внимава: тези 5 трлн. долара не са отпуснати от държавите, най-малкото защото не са напечатани. На 4,167 трлн. от тях възлизат издадените гаранции, а реално дадените на банките пари възлизат на 451 млрд. евро. Такива са реалните разходи на данъкоплатците за момента.

Къде обаче отиват активите на банките? До момента те са отписали активи за около 1,1 трлн. евро по целия свят, като се казва, че се отписват токсични ценни книжа. Механизмът за това описва Кай Карстенсен от института Ifо чрез един пример:

„Ако една машина се окаже негодна, фабриката трябва да я отпише. Това понижава стойността и в баланса и се претърпява счетоводна загуба. Поради тази причина фабриката не губи пари. Тя го е направила още при покупката на машината. Пренесено в областта на банките това означава следното: банките не губят пари при отписването на токсичните активи, тъй като те отдавна са изчезнали“.

Сега просто банките вписват в отчетите си, че светът оценява стойността на техните книжа на нула. За целите на търсенето на изгубеното богатство това означава следното: милиардите, които сега се отписват са получени от някогашните продавачи на ценните книжа. Така, както са били разпределени печалбите – между банките, техните акционери, рейтинговите агенции, адвокати и дори държави – чрез данъците, така сега се разпределят загубите – между банкерите (заради ниското заплащане), производителите на спортни автомобили, ресторантите, супермаркетите, търговците на недвижими имоти и т.н.

Държавите

Цели държави също попаднаха в урагана на кризата. Унгария, Украйна, Латвия, както и Ирландия и Исландия бяха изправени на ръба на банкрута. Особено тежко засегната се оказа благоденстващата по-рано Исландия. Трите големи банки в страната се оказаха с големи експозиции на американския ипотечен пазар. За рефинансирането им обаче парите на страната и данъкоплатците не се оказаха достатъчни.

Затягането на кредитните условия и начините за осигуряване на средства изправи банките пред фалит, което доведе до тяхната национализация. Така Исландия пое пасивите на трите банки и задълженията на държавата се увеличиха с около 80 млрд. долара – прекалено много за толкова малка държава.

Тези суми не трябваше да бъдат осигурени от държавата, която всъщност трябваше да изхарчи около 10 млрд. долара, за да укрепи собствения капитал на трите банки и да подсигури задълженията им. За финансирането помогнаха средства от МВФ, което насочи известно количество капитали към страната, а впоследствие и към банките, кредиторите и клиентите им. Парите бяха изплатени чрез продажба на активи и дейността на трите банки.

След всичко казано дотук според FAZ може да се посочи, че в крайна сметка от ситуацията има и печеливш: той се казва Нуриел Рубини. Неговата пазарна стойност е скочила значително. Така се случи и с други професори, на които се удаде да предскажат възникването на глобалната кризa