|
|
|
| 30 Юли 09, 08:46
|
| КАКВО СТАНА С КЛУБ ПАРАЛЕЛ 44 |
| КАКВО СТАНА С КЛУБ ПАРАЛЕЛ 44
Ще го има ли отново...
|
Има много причини творците на В. Преслав да не се събират в своя клуб от 2001г. досега. По едно време са наели таванско помещение на централния булевард. А когато събиранията били в заведения, хората се заслушвали в техните дискусии. Два пъти седмично се събирали... И на всички им се иска да възстановят традицията и всичко произлизащо от нея. Още тази есен! Как да стане? И какво пропуснаха? Това умуваха в ателието на художника Стефан Пенчев на импровизирано събиране. Самият той е на път да издаде стихосбирката си „Лабиринт”, цикълът „Антология на глупостта”, в която е изпълнен с ирония и самоирония, завладяла всички ни сега според него.
Ако общините и държавните институции не направят нищо за финансиране на творците, мисля че след 3-4 год. в България няма да има художници – каза той. Хората са тотално обеднели и няма кой да купува произведения на изкуството. Затова остават неизявени таланти у нас. Рисуването иска инвестиции, как да ги възстановиш като не продаваш. Идеята ми бе да ползваме голямата зала на общината. Тя нека си остане конферентна зала, на кого пречат картините, ако там има постоянна експозиция от наши творби! Във всички държавни институции в столицата има картини на български художници. Защо да не може и тук. Кому ще пречи? Като идват често посетители, може да се намерят между тях и спонсори...Биха могли туроператорите да минават оттам с групите си например, ако има експозиция. Какво правят сега с туристите тук – водят ги в Карталовата къща да ядат и толкова! Дори не ги водят в музея. Заслужава ли град като В. Преслав такава участ! Оттук е тръгнало нашето християнство, нашата писменост. Толкова неусвоени средства има по европейските фондове – те са по културните програми...
Христо Тонев го допълва: Има много причини да не се събираме от 2001 г. досега. Клубът е сдружение с идеална цел. Много неща трябва да се променят - устава например. Хората се обезкуражиха, защото нямаме никакви средства. Когато правим изложби, промоции, рецитали, детски празници, всичко правехме със свои средства и си търсехме спонсори. Ще ви дам само един пример – за нашия литературно художествен сборник „Паралелни светове” общината отдели 30 лв. от бюджета си, а издаването му струваше 1600 лв.! Общината ни обръщаше внимание дотолкова, че като правим представяния, някой оттам да присъства! Мислехме да дадем поле за изява на автори от 8 до 80-годишна възраст. Не всеки има кураж да покаже какво твори, искахме да дадем зелена улица на неизявени таланти. Канили сме гости от литературни клубове в други градове, но не сме имали финансова възможност ние да им гостуваме. Много усилия хвърлих да направя нещо за града, но останах огорчен. Защо ли да работят за нас общинарите, като им вървят заплатите и без да работят, само писма разнасят. Никакви индивидуални срещи с нас. Намирах спонсори откъде ли не, отначало бяхме около 40 души, впоследствие останахме около15-16, после се разпиляха и другите насам натам, останахме 4-5 човека... Шуменският писателски, клуб например е включен в бюджета на общината, творческият клуб в Г. Оряховица бива подпомаган от общината във всичките си изяви..
Журналистът Борис Петров изрази мнение, че най-добре за клуба е да съществува под формата на кръжок към читалище „Развитие”, а директорът на археологическия музей Александър Горчев допълни: „Не мисля, че въпросът опира толкова до средства, колкото до добра организация. Зала мога да предложа безвъзмездно да се ползва в музея например...”
От своя страна поетесата Радка Костадинова се нае пред всички някогашни, настоящи и бъдещи членове на „Паралел 44” да направи всичко за възстановяването му още тази есен. В крайна сметка, когато човек иска да направи нещо на всяка цена, пътища се намират... |
|
вестник ТИЧА 
