|
|
|
| 16 Юли 09, 09:33
|
| ЗАЩИТАВА ЛИ БЪЛГАРСКАТА ЗАНАЯТЧИЙСКА КАМАРА ИНТЕРЕСИТЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ СИ |
| Майсторите тъгуват за Задругата
В Камарата ли е мястото на художествените занаяти
|
Китениците и паната на Стоянка Белберова от В. Преслав са показвани на почти всички форуми на художествените занаяти у нас – Панаира на занаятите в Етъра, Пловдивския пролетен панаир, изложбата в Орешака...Имала е и предложение и от най-голямата столична галерия в лицето на Вергил Вържалийски /бившият председател на Задругата на майсторите/...
Тя работи като оператор в подстанция, защото, както се изрази – „На ден можеш да изтъчеш 10-на см и това няма как да те храни”- и ми го демонстрира на стана...”Най-напред се тъче, после се почиства и се пере на тепавица – въвежда тя в занаята,- ако има нужда после се подстригва...”
Отскоро продава в своите произведения в Интернет магазин в Америка чрез близки познати. Опитвали са се да направят Интернет магазин и у нас безуспешно.
Как започна всичко?
„Плетях от малка но, тъкането е съвсем друго. Съпругът ми е от Добруджа. Имаха овце и бяхме приготвили прежда за тъкане. Ходихме от град на град, където има такива цехове – Елена, Велинград – показваха ми цветове и модели и все не ми харесваха. Накрая чухме за цех в с. Нова Бяла река. Там ми поискаха модела да го изпълнят. Аз го начертах и реших, че щом жените в това село могат да го изпълнят и аз ще мога! Ще го направя! После се оказа, че един колега има стан на тавана...Разучих частите на стана и как се ползва...и така започна всичко.”
И все пак, толкова красиви и търсени неща, типични български и да не можете да се посветите само на това? Други го правят, какво пречи.
Така са сложени в момента у нас нещата със занаятите и занаятчиите. За да станеш на времето член на Задругата на майсторите с тоя занаят, трябваше да представиш пред техния художествен съвет 5 вида тъкани и също толкова различни плетива, тъканите трябваше да бъдат – освен китеници, чипровски и котленски черги и др. Носиш, одобряват ти нещата, ходиш на изпит. Там ти дават музеен експонат на 100 години многократно изпран, ти трябва да разгадаеш по какъв начин е тъкан да го направиш на модел, да го изтъчеш и му придадеш завършен вид. Сега изобщо не е така. Всичко е формално в Камарата. Чиракуването и преди и сега е 3 години по изискване, но никой не иска да сключва договор. Камарата засега не е направила нищо особено. Повечето от занаятчиите са в сивия сектор / без художествените занаяти /- фризьори, козметици...Много малко от тях имат майсторски свидетелства. Общините не ни съдействат, не проверяват документите на кандидатстващия да отвори ателие – при кого е учил, колко стаж има! Няма такива неща! Няма законно право за практикуване без майсторско свидетелство. Законът на занаятите учреди Камарата у нас през 2000г. Първите са влезли в нея само с регистрация при областния управител – кой както се уреди. Доста години те не допускаха никой друг да се намеси в управлението и. Тогава загубихме доверието в камарата, че може да защити интересите ни! Нашата камара е по образец на германската.
Има ли шанс за създаване отново на Задруга на майсторите?
Няма такъв. Държавата подпомагаше Задругата по някакъв начин, сега камарата е оставена на самоиздръжка. И хората с основание разсъждават „За какво да плащам членски внос като не ми защитават интересите. Всеки отворил каквото си иска ателие, с какво е по-добър от мен...” Няма усилия от ничия страна да се промени нещо... |
|
вестник ТИЧА 
