Китното село Кюлевча, както знаете е избрано за селски туризъм и то съвсем не без основание. Независимо че има застаряващо население - училището е закрито преди 2 години, а детската градина – преди 4. Екзотична природа с причудливи скали и язовир, мек климат, прелитащи отвреме навреме редки бели орли от защитените видове, спретнати типични нашенски къщи за гости – „Диана”, „Рай”, „Елена”…всичките с база до 12 легла. Повечето хора тук са стари, но млад дух! Той се е вселил и в пенсионерската певческа група към читалището „Каменен стълб”. Певците от 3-та възраст не са пропускали досега участие във фестивали на всякакво ниво. 15-те жени се представиха на областния преглед в Шумен миналата седмица с танца на плодородието и няколко песни. На прегледа представиха  и сценка с деца - пеещи и играещи на чешмата – Мартин Вълев и сестрите Миглена и Десислава Добромирови.
Ако пък трябва да преброим чешмите в селото, те са 105 на брой! Много стари и съвсем нови, кърси, полски, горски и селски чешми. От тях 5 – 6 са действащи!
 Името на читалището отговаря на същността си – устиойчив стълб на българщината, на просветното дело и творческите изяви! 11 000 книги съдържа библиотеката, поддържана от читалищната секретарка Снежана Димова, а всяка година хората от селото даряват по много книги на институцията: Калина Кунева, Рени Йорданова, Валентин Тодоров…
За името на селото едната легенда разказва, че иде от думата пепелища / било е 2 пъти опожарявано/, а другата – от островърхите скали наоколо във формата на калпак.
 Стигнахме ли до легендите, най-много ги знае баба Христа. Тя е една от пребиваващите в Дневния център за възрастни хора с увреждания, открит тази пролет в Кюлевча. В преустроената детска градина за хората от 3-та възраст се грижат директорката Цонка Иванова, социалният работник Йорданка Георгиева, трудовият терапевт Борислава Димитрова и медицинският фелдшер Дарья Ивановна. Трудовата терапия се изразява в приложни изкуства /показани са на снимката изработените от старите хора пана и др…./Да се върнем на 83-годишната Христа Маринова и нейните легенди.  „Имало тука някога един змей. А на Гергьовден кат излезли момите от селото да играят, той си харесал една от и решил да я грабне за невеста. Завлякал я в пещерата си и там я зазидал. Толкова много плакала момата, че се образували чашки от сълзите и в скалите. Затова местността се нарича „Чашките”. А от висящите коси на девойкатасе образувал бръшлянът по скалите. Течащата по тях вода била лековита. „Чашките” са в края на селото, по традиция на това място се вият кръшни хора всяка година по едно и също време…
  Друга баба от дома - Недка Райчева разказа „лечебната” рецепта на дядото на своя съпруг: С 300 грама вино се заливат питки, печени в жарта. Заедно с едно яйце също изпечено в жарта, това била закуската на небезизвестния дядо Курти, който живял дълги години и се хранел общо 2 пъти на ден – второто му хранене било към 17 часа. Баба Христа може да ви каже и рецептата на местната сливена манджа от захар, лук и сливи – нарязани много на дребно и всичко това опечено в пещ.

 Музеят на селото /какъвто имат средищата на селския туризъм/ е в сградата на читалището. Експонатите са стоки за бита – старинни ютии, сърпове, рало, диканя, плетива, чекрък и действащ стан, заедно с тях изработените от царевична шума – кошници, изтривалки за пред вратата, сандали...огромни шарени чорапи, изплетени от Радка Памукчиева…
Разходката ни в Кюлевча продължава до 152 годишния храм „Св. Пророк Илия”, където всеки ден служи отец Недялко от с. Мадара. Също и – до дома на семейство Райчо и Дочка Маринови – с кюлевчански корен, живели в Шумен и завърнали се тук в пенсионната си възраст.”По поляните ни имаше някога по 3000 овце и кози – огромни стада, сега тези поминъци са на оскъдно изживяване”- каза Райчо. „Няма семейство в селото ни което да не е построило къща, апартамент, да няма кола – допълва го Дочка – не че сме се родили богати, но хората тук са много пестеливи и гостоприемни…”
 Има какво да се научи и оттук, а защо ли хората го избират за вилно селище – кажи речи цял Шумен. Местните хора мислят, че климатът е целебен. Около 520 са населените къщи с жители на Кюлевча, има и около 200 – 300 виладжии..
И кметската дума да чуем накрая от Огнемир Шишков, неслучайно си го избраха за кмет – 27 години е работил тук като фелдшер! И сега продължава да помага на хората в тази насока. Селото има много проблемен транспорт да Шумен и до съседните общини. Кметът носи лекарства от областния център, защото и аптека няма. Сега се сменя личният лекар в Кюлевча, който по принцип се е помещавал в с. Мадара, тук здравна служба няма! „Изборът за селски турузъм може би е заради красивата скалиста природа и самото обаяние на селището – казва Шишков - местните говорят за някакво специално излъчване. Язовирът на Кюлевча предстои тепърва да се отдаде на концесия, вече има търг…” И в това село са заселени 1-2 английски семейства. Кметът обича да разказва за дружеските връзки със с. Кулевча – на около 120 км от Одеса в Саратски район. Селото е с 4500 жители. Посетиха го и тази пролет – делегация, в която и той участва: „Срещнахме се с професори по българистика от Одеския университет и коментирайки диалектите в селата, бе направен изводът, че българите в Одеска област са дошли от сливенския край…А сега основният поминък  на малкото хора от средната възраст е земеделската кооперация, иначе - 85 процента от местните жители са пенсионери...”Но – както вече разбрахме – с млад дух!